Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 164

Всичко се записваше в звук и образ — много дискретно — и Ето Демерцел щеше да го изучи, за да види дали Клеон (първият с това име) се е държал както трябва. Това, разбира се, бе само начинът, по който императорът си представяше нещата. Демерцел положително щеше да обясни, че просто събира данни за всяко непреднамерено откровение от страна на част от гостите. И може би наистина беше така.

Какъв късметлия бе Демерцел!

Императорът не можеше да напуска Двореца и огромния му парк, докато Демерцел можеше, стига да поиска, да прекоси цялата Галактика. Императорът бе винаги пред очите на хората, винаги достижим, винаги принуден да се занимава с посетители — от най-важните до обикновените навлеци. Демерцел си оставаше в анонимност и почти никога не се показваше открито извън територията на Двореца. Оставаше просто като едно плашещо име и невидимо (затуй още по-плашещо) присъствие.

Императорът беше Вътрешния човек — с обичайните клопки и облаги на властта. Демерцел беше Външния — с нищо видимо, дори без официална титла, но опипващ всичко с пръстите и ума си; без да иска никаква награда за неуморния си труд, освен една-единствена — същината на властта.

По някакъв зловещ начин Клеон Първи се забавляваше да мисли, че във всеки миг — без предупреждение, с едно измислено обвинение или дори без никакво — би могъл да накара да арестуват, затворят, подложат на мъчения или екзекутират Демерцел. В края на краищата през тези противни столетия на постоянни вълнения императорът би могъл да се сблъска с известни трудности при налагането на своята воля на различните планети в империята, та дори и из различните сектори на Трантор — с техния сбириток от местни властници и съдници, които му се налагаше да манипулира чрез плетеница от взаимно свързани декрети, пактове, протоколи, наредби и какви ли не още законови актове — ала поне на територията на Двореца и на прилежащите му земи неговата власт си оставаше абсолютна.

И въпреки това той знаеше, че тия му мечтания са безпочвени. Демерцел бе служил на баща му и Клеон не можеше да си припомни дори един случай, когато баща му да не се бе посъветвал с него, независимо за какво ставаше дума. Демерцел знаеше всичко, измисляше всичко, вършеше всичко. Нещо повече — именно на неговия гръб можеше да се стовари всичко, което не потръгнеше добре. Самият император оставаше над всяка критика и нямаше от какво да се бои — като се изключат, разбира се, дворцовите заговори и убийствата, организирани обикновено от най-близките и най-преданите му хора. Именно по отношение на предотвратяването им — преди всичко останало — той зависеше от Демерцел.

Император Клеон усещаше леко потръпване дори при самата мисъл, че може да му се наложи да се оправя без първия си министър. Беше имало властници, управлявали лично, сменили цяла редица лишени от талант шефове на протокола или държали на този пост съвършено некомпетентни служители — и някак си се бяха справяли сами.