Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 159

— Нито знам нещо за тази психоистория — заяви Слънцар Четиринадесети — нито ме интересува. Изобщо не ме вълнува която и да е страна от вашата туземска ученост.

— Въпреки това — настоя Чувек — предлагам ти да ме изслушаш.

На журналиста му трябваха петнадесет минути сбити обяснения, за да опише възможността естествените закони на обществото (нещо, което той винаги споменаваше с ясно различими кавички в гласа) да се организират по такъв начин, че да направят възможно предсказването на бъдещето — със значителна степен на достоверност.

Когато привърши, Слънцар Четиринадесети, който бе слушал безизразно, отбеляза:

— Бих казал, че хипотезата е доста несигурна.

С обезсърчена физиономия Селдън се накани да се обади, несъмнено за да се съгласи с него, но ръката на Чувек, която леко лежеше на коляното му, го стисна съвсем недвусмислено.

— Възможно е, Върховни старейшино — заяви той — но императорът не мисли така. А когато споменавам Клеон Първи, който сам по себе си е доста дружелюбен човек, аз всъщност имам предвид Демерцел, чиито амбиции няма защо да ти обяснявам. Те двамата твърде много биха искали да се доберат до тези учени, така че именно затова аз ги доведох тук — за да бъдат в безопасност. Изобщо не очаквах, че ти ще свършиш работата на Демерцел вместо самия него, като му ги предадеш.

— Извършиха едно престъпление, което…

— Да, знам, Върховни старейшино, но то е престъпление единствено защото ти си решил да го наречеш така. Не е причинена никаква вреда.

— Беше накърнена нашата вяра, нашите най-дълбоки чувства…

— Представи си колко по-лошо би било, ако психоисторията попадне в ръцете на Демерцел. Да, признавам, че от нея може и нищо да не излезе, но допусни за миг, че все пак се получи нещичко и че имперското правителство го използва — да предсказва какво се задава, да предприема мерки, въоръжено с предвиждания, с които никой друг не разполага — фактически да ръководи създаването на едно алтернативно бъдеще, което повече ще устройва империята.

— Е?

— Съмняваш ли се, Върховни старейшино, че това алтернативно бъдеще ще се отличава със засилена централизация? В момента, както ти много добре знаеш, империята от столетия е подложена на центробежни влияния. Сега много светове й се подчиняват само на думи, а на практика се самоуправляват. Дори тук, на Трантор, има децентрализация. Да вземем за пример Микоген — той до голяма степен е независим от имперското влияние. Ти управляваш като Върховен старейшина и до теб не стои никакъв имперски офицер, за да надзирава твоите действия и решения. Колко време, мислиш, ще продължи това, когато хора от типа на Демерцел започнат да нагаждат бъдещето по свой вкус?

— Продължаваш с най-произволни разсъждения — каза Слънцар Четиринадесети — но признавам, че те са твърде смущаващи.

— От друга страна, ако тези учени успеят да доведат докрай задачата си — би могъл да кажеш, че това „ако“ е твърде малко вероятно, но то все пак си остава — тогава те положително ще си спомнят, че си им спестил всичко онова, което би могъл да не им спестиш. И ще е напълно възможно да уредят такова бъдеще, което ще позволи на Микоген да бъде даден собствен свят; свят, дето ще може да бъде тераформиран в близко подобие на Изгубения. А дори и те двамата да забравят твоята доброта, аз ще бъда до тях, за да им я припомня.