Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 158

Селдън и Дорс се спогледаха за миг и нищо не казаха.

Върховният старейшина продължи:

— Чувствам, че по-скоро ще предпочетете втората възможност, отколкото да умрете, но защо оставам с впечатлението, че подобно предпочитание надделява у вас едва-едва?

— Всъщност — обади се един друг глас — аз мисля, че и двете алтернативи са неприемливи и трябва да потърсим трета.

58

Пръв идентифицира новодошлия Дорс — може би понеже именно тя го очакваше повече.

— Чувек! — възкликна историчката. — Добре, че ни откри. Свързах се с теб в мига, в който разбрах, че няма да успея да разубедя Хари. — Младата жена описа почти пълен кръг с двете си ръце.

Четър се поусмихна, но това не наруши вродената мрачноватост на лицето му. По него определено се забелязваше лека умора.

— Скъпа моя — рече той — имах да върша много други неща. Не мога винаги да се откъсна на секундата. А когато дойдох тук, ми се наложи — също като на вас двамата — да се снабдя с фуста и шарф, да не говорим за шапчицата, и да стигна до Сакраториума. Ако бях дошъл по-рано, може би щях да успея да предотвратя всичко това, но вярвам, че не съм закъснял прекалено.

Слънцар Четиринадесети вече се възстановяваше от болезнения потрес. С глас, в който липсваше обичайната спокойна дълбочина, той запита:

— Как се добра дотук, туземецо Чувек?

— Не беше лесно, Върховни старейшино, но както туземката Венабили обича да повтаря, аз съм много убедителен човек. Някои хора помнят кой съм и какво съм направил в миналото за Микоген. Помнят дори, че съм почетен Брат. Ти забравил ли си, Слънцар Четиринадесети?

— Не съм забравил — отговори споменатият — но дори най-благосклонната памет не може да оправдае подобни деяния. Тук, на това свещено място да дойде туземец… И туземка! Няма по-голямо престъпление. Всичко, което си направил, едва ли е достатъчно, за да балансира стореното кощунство. Моите хора не са безумци. Ще ти се отплатим по някакъв друг начин. Тези двамата обаче трябва да умрат или да бъдат предадени на императора.

— Аз също съм дошъл тук — спокойно възрази Чувек — Това не е ли престъпление?

— За теб — рече Слънцар Четиринадесети — лично за теб като за един вид почетен Брат. аз мога… да си затворя очите. Но не и за тези двамата.

— Защото очакваш награда от императора? Някаква милост? Някаква отстъпка? Свързал ли си се вече с него. или което е по-вероятно — с неговия първи министър, Демерцел?

— Това не е тема за обсъждане.

— Което само по себе си е признание. Хайде, не питам какво ти е обещал императорът, но то не може да е кой знае колко голямо. В тези упадъчни дни дори той не разполага с много за даване. Нека аз ти направя едно предложение. Тези двамината казаха ли ти, че са учени?

— Казаха.

— И наистина са. Не те лъжат. Туземката е историчка, туземецът — математик. Опитват се да съчетаят своите способности, за да създадат математика на историята, и са нарекли комбинирания предмет „психоистория“.