Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 133

— Бих искала, стига да се появи.

— А ще й зададеш ли няколко въпроса?

— Мога да опитам. Какви са въпросите?

— Много ми се ще да разбера дали на Микоген има някаква сграда, която да е особено важна, да е свързана с миналото и да има един вид мистична стойност, така че…

Историчката го прекъсна, насилвайки се да не се усмихне:

— Мисля, че се опитваш да узнаеш дали на Микоген има храм.

Естествено Селдън я изгледа с недоумение.

— Какво е това храм?

— Друг архаичен термин, също с несигурен произход. Обединява всички онези неща, за които ти питаше — вътрешна стойност, минало, мит… Добре, ще се поинтересувам. Само че и той е от ония теми, за които може да се предполага, че ще им е трудно да обсъждат. Особено пък с туземци.

— Нищо, все пак опитай!

XI. САКРАТОРИУМЪТ

АВРОРА — Митичен свят, за който се смята, че е бил населен още в праисторически времена, в зората на междузвездните пътешествия. Някои предполагат, че той е и митичният „първоначален свят“ на човечеството и че „Аврора“ е просто синоним за „Земя“. Твърди се, че хората от сектор Микоген (вж.) на древен Трантор са смятали, че са потомци на жителите на Аврора. Това твърдение е залегнало като централна догма в тяхната система от вярвания, за която не е известно почти нищо друго…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

49

Двете Дъждокапки пристигнаха в средата на сутринта. Дъждокапка Четиридесет и пета изглеждаше приветлива както винаги, обаче Дъждокапка Четиридесет и трета застана току до вратата с измъчено и тревожно изражение. Беше се втренчила в краката си и дори за миг не погледна към Селдън.

Математикът се озърна неуверено и направи знак на Дорс, която с приветлив и делови глас заяви:

— Един момент, Сестри. Трябва да дам указания на мъжа ми, защото иначе няма да знае с какво да се занимава днес.

Влязоха в банята и тя прошепна:

— Нещо не е наред ли?

— Да. Дъждокапка Четиридесет и трета явно е разстроена. Моля те, кажи й, че ще й върна Книгата веднага, щом мога.

Дорс благоволи да го дари с дълъг изумен поглед.

— Хари — рече тя — ти си много мил и внимателен човек, но нямаш тактичност и колкото една амеба. Ако аз само спомена за Книгата, бедната жена ще реши, че ти си ми разказал всичко, което се е случило вчера, и тогава вече наистина ще се разстрои. Единствената възможност е да се държа с нея както обикновено.

Селдън кимна и обезсърчено призна:

— Предполагам, че си права.

Часове по-късно, когато Дорс се върна за вечеря, го откри в леглото му, все още зает с прелистване на Книгата, само че в състояние на изострена нетърпеливост.

Той начумерено вдигна очи към нея и заяви:

— Ако възнамеряваме да останем тук по-дълго, ще трябва да си измислим някакво средство за връзка помежду ни. Нямах никаква представа кога ще се върнеш и се обезпокоих.

— Е, тука съм — отвърна тя, като енергично свали шапчицата си и се загледа в нея с нещо повече от бегло отвращение. — Наистина съм поласкана от твоята загриженост. Мислех си, че като затънеш в Книгата, едва ли ще осъзнаеш, че съм излязла.

Селдън изпръхтя.

— А колкото до комуникационните устройства — продължи историчката — съмнявам се, че на Микоген те се намират под път и над път. Това би означавало да се улеснят връзките с туземците, а подозирам, че водачите на сектора са твърдо решени да прекъсват всяко възможно общуване с огромния свят отвъд границите на техния собствен.