Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 135

— На първо място, Хари, няма да отидеш сам. Аз ще дойда с теб. Мисля, че вече обсъждахме това и ти обясних, че не мога да те защищавам от разстояние — нито от буря със суграшица, нито от фатални жени. На второ място, не е практично да обмисляш как да стигнеш пеша дотам. Секторът може и да е малък в сравнение с другите, но не е чак толкова малък.

— Значи с експреса…

— През територията на Микоген не минават експреси. Това би улеснило прекалено много контактите между местните обитатели и туземците. Все пак има някои удобства за широката публика — от ония, дето се срещат на по-слабо развитите планети. Всъщност Микоген представлява точно това — част от една недоразвита планета, забита като треска в тялото на Трантор, който иначе прилича на парцалена черга от развити общества. И, Хари, приключвай с Книгата колкото се може по-скоро. Очевидно докато тя е у теб, Дъждокапка Четиридесет и трета е в опасността ако разберат за постъпката й, и на нас нищо хубаво не ни се пише.

— Да не искаш да кажеш, че четенето на Книгата от туземец е табу?

— Сигурна съм.

— Е, няма да е голяма загуба, ако я върна. Деветдесет и пет процента от нея са невероятно скучни: безкрайни боричкания между политически групи; панегирици за политически решения, за чиято мъдрост едва ли мога да съдя; безкрайни проповеди на етически теми, които, дори когато отразяват просветени възгледи — а възгледите им обикновено не са никак просветени — са формулирани с толкова вбесяващо чувство за непогрешимост, че направо те предизвикват към насилие.

— Като те слушам, мога да си помисля, че ще ти направя голяма услуга, ако взема това томче от теб.

— Само дето винаги има още пет процента, в които се говори за забранената за споменаване Аврора… Все ми се струва, че там може да има нещо, което да ми свърши работа. Точно затуй исках да разбера за Сакраториума.

— Надяваш се в него да намериш потвърждение за концепцията от Книгата за Аврора?

— Донякъде. А и ужасно ме заинтересува това, което се говори там за автоматите или, нека използвам техния термин, за роботите. Тази идея много ме привлича.

— Да не би да я взимаш на сериозно?

— Почти. Ако приемеш буквално някои пасажи от Книгата, можеш да откриеш намек, че някои роботи са били човекоподобни.

— Естествено. Щом искаш да конструираш симулакрум на човешко същество, ще го направиш да изглежда като човешко същество.

— Да, симулакрум значи подобие, а подобието действително може и да е грубо. Един художник може да нарисува фигура само от чертички и пак да разбереш, че е изобразил човешко същество. Кръгче за главата, елипса за тялото, четири наклонени линийки за краката и ръцете, и готово. Само че аз имам предвид роботи, които наистина изглеждат като хора — до последната подробност.

— Хари, това е смешно. Представи си само колко време ще отнеме да се оформи металното тяло в идеални пропорции, с гладките извивки на лежащите под кожата мускули…

— Кой е казал „метално“, Дорс? Останах с впечатлението, че тези роботи са органични или псевдоорганични. Изглежда са покрити с кожа, така че по никакъв начин не можеш лесно да направиш разлика между тях и хората.