Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 131

Селдън се прозина и каза:

— Мисля, че си права. Във всеки случай, не виждам смисъл да чета повече, а и се съмнявам, че мога още да си държа очите отворени. Нещо против да угася светлината?

— За мен ще е добре дошло, Хари. И нека сутринта да поспим малко по до късно.

После, вече в тъмното, Селдън меко каза:

— Разбира се, някои подробности от всичко онова, което те твърдят, са странни. Например говорят за продължителност на живота на тяхната планета от порядъка на три-четири века.

— Века?

— Да. Пресмятат възрастта си в десетилетия, а не на години. Човек изпитва странно чувство, тъй като толкова много от онова, което разказват, изглежда съвсем делнично, че когато те сюрпризират с нещо толкоз необичайно, почти се улавяш, че вярваш в него.

— Ако усещаш, че започваш да вярваш, трябва да те осведомя, че в множество легенди от първобитен произход ранните водачи са надарени с удължен живот. Нали разбираш, след като ги обрисуват тъй невероятно героични, изглежда съвсем естествено да имат и съответстващото им дълго съществувание.

— Наистина ли? — рече Селдън с нова прозявка.

— Да. А най-доброто лечение за лековерие в напреднала фаза е човек да се наспи и да обмисли нещата отново на сутринта.

И като се забави само колкото да помисли, че подобна продължителност на живота спокойно може сама по себе си да е достатъчна причина човек да се опита да проумее цяла една пълна с хора Галактика, той заспа.

48

На следващата сутрин — отпочинал, освежен и горящ от нетърпение наново да започне проучването на Книгата, Хари попита Дорс:

— Та колко възрастни каза, че са Дъждокапките?

— Не зная. Двадесет-двадесет и две.

— Добре, хайде да допуснем, че наистина живеят три-четири столетия…

— Хари! Това е смешно.

— Казах да допуснем. В математиката през цялото време казваме „да допуснем“, а после проверяваме дали ще приключим с нещо гарантирано невярно или ще стигнем до вътрешно противоречие. Удълженият живот почти сигурно ще означава и удължен период на развитие. Те може да изглеждат в началото на двадесетте си години, а в действителност да са на шестдесет.

— Трябваше да ги попиташ на колко години са.

— И със сигурност да приема, че щяха да ме излъжат.

— Провери тогава в удостоверенията им за раждане.

Селдън се усмихна накриво.

— Хващам се на бас на каквото пожелаеш, че ще заявят, че не пазят архиви или пък, ако имат такива, ще настояват, че са забранени за туземци.

— Не се басирам — отвърна Дорс. — Защото, ако това е вярно, тогава няма никакъв смисъл да предполагаме каквото и да било за възрастта им.

— О, не. Разглеждай го по друг начин. Ако микогенците имат повишена продължителност на живота, която е, да речем, три-четири пъти по-голяма от тази на обикновените хора, те не биха могли да раждат прекалено много деца, без числеността им да нарасне застрашително. Нали си спомняш, Слънцар спомена нещо в смисъл, че населението им не се увеличава, а сетне от яд едва не си прехапа езика.