Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 134

— Да. — Селдън захвърли Книгата настрани. — Мога да го допусна от туй, което прочетох. Разбра ли нещо за онова, как се казваше… За храма?

— Да — отговори тя, докато сваляше ивичките за веждите. — Има такива. Доста на брой храмове, пръснати по цялата площ на сектора, но интересното е, че съществува една централна постройка, която изглежда е най-важната… Хари, можеш ли да повярваш, че докато обикаляхме, някаква жена забеляза ивичките върху веждите ми и ми каза, че не би трябвало да се появявам така пред хората? Имах чувството, че още малко и ще се развика, че съм в неприлично облекло!

— Да не ти пука — нетърпеливо махна с ръка Селдън. — Знаеш ли къде се намира централният храм?

— Получих указания за мястото му, но Дъждокапка Четиридесет и пета ме предупреди, че вътре не пускат жени, освен при специални случаи, каквито скоро не се очертават. Нарича се Сакраториум.

— Как?

— Сакраториум.

— Ама че грозна дума. Какво означава?

Дорс поклати глава.

— За мен е нещо ново. А и никоя от Дъждокапките не знаеше какво значи. Според тях това не е просто названието на сградата, а изразява същността й. Да ги питам защо са я кръстили така, сигурно би им прозвучало като въпрос защо стената се нарича стена.

— А има ли нещо свързано със сградата, което да им е известно?

— Разбира се, Хари. Знаят за какво служи. Това е място, посветено на нещо различно от живота тук, на Микоген. Посветено на друг — някогашен и по-добър свят.

— Имаш предвид света, на който някога са живели?

— Точно така. Дъждокапка Четиридесет и пета аха-аха и да ми го каже, но не можа да се насили да произнесе думата.

— Аврора?

— Да. Подозирам, че ако изречеш това име на висок глас пред група микогенци, те ще бъдат потресени и ужасени. Когато Дъждокапка Четиридесет и пета рече: „Сакраториумът е посветен на…“, спря и внимателно изписа буквите една по една с пръста си върху дланта на другата ръка. И се изчерви, сякаш правеше нещо неприлично.

— Странно — промълви Селдън. — Ако Книгата е точен пътеводител, Аврора е най-скъпоценният им спомен, основата на самоотъждествяването им, центърът, около който се върти всичко в Микоген. Защо споменаването й ще се смята за неприлично? Сигурна ли си, че не си я разбрала погрешно?

— Сигурна съм. И мисля, че няма никаква мистерия. Ако говорят прекалено много за този свят, ще стигне и до туземците. Най-добрият начин да го запазят в тайна е да направят табу самото му споменаване.

— Табу?

— Специализиран антропологически термин. Става дума за сериозен и ефективен обществен натиск, забраняващ някакъв вид действие, фактът, че в Сакраториума не се допускат жени, също има силата на табу. Сигурна съм, че която и да е Сестра ще се ужаси, ако й предложим да навлезе в територията му.

— Тези напътствия, които си получила, достатъчни ли са, за да се разходя самостоятелно из него?