Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 119

— Обикновено няма друг изход освен да се унищожат развалените партиди, та дори и тези, за които само се подозира, че може да се развалят. Таблите и ваните трябва изцяло да се стерилизират; понякога даже напълно ги изхвърляме от употреба.

— Значи нещата опират до хирургически действия — отбеляза той. — Изрязвате заболялата тъкан.

— Да.

— А какво правите, за да попречите да се случат подобни неща?

— Какво можем да правим? Непрекъснато проверяваме за всякакви мутации и вируси, както и за евентуално случайно заразяване или изменение на околната среда. Рядкост е да забележим нещо не както трябва, но ако го открием, предприемаме драстични действия. Затова лошите реколти са много редки, а дори и те се отразяват само тук-там, на отделни участъци. През най-лошата година, която някога сме имали, добивът е бил само двадесет процента под средния — макар това да се е оказало достатъчно, за да ни създаде трудности. Проблемът е, че дори и най-грижливото прогнозиране и хитроумно проектираните компютърни програми не могат винаги да предскажат онова, което е непредсказуемо по самата си същност.

(Селдън усети как по тялото му премина неволна тръпка. Звучеше тъй, сякаш говори за психоисторията — ала Сестрата говореше само за микрофермерската продукция на една малка част от човечеството; докато той самият се опитваше да обхване цялата могъща Галактическа империя във всяка една от многобройните й дейности.)

Естествено почувства се обезсърчен и понечи да възрази:

— Сигурно не всичко е непредсказуемо. Има сили, които ни напътстват и се грижат за нас.

Тя сякаш се вцепени. После изцяло се обърна към него — може би за да го разгадае, да го изследва очи в очи с пронизващ поглед, с удивление.

Но всичко, което рече, бе:

— Какво каза?

Селдън се почувства неловко.

— Струва ми се, че като говорим за вируси и мутации, имам предвид естественото, явленията, които се подчиняват на природните закони. Но нали това оставя настрани свръхестественото? Отхвърля онова, дето не се подчинява на тези закони и поради това може да ги контролира.

Сестрата продължаваше да го изпива с поглед, сякаш той внезапно бе заговорил на някакъв далечен, непознат диалект. И отново промълви, този път полушепнешком:

— Какво?

Трябваше да продължи, запъвайки на непривичните думи, които донякъде го разстройваха:

— Вие сигурно се обръщате към някоя велика същност, към някакъв велик дух, някой… не знам как да го нарека!

С глас, който си оставаше тих, макар и да бе преминал в по-високите регистри, тя заяви:

— Така си и мислех. Мислех си, че точно това имаш предвид, но не можех да повярвам. Ти ни обвиняваш, че имаме религия. Защо не рече тъй? Защо не използваш думата?

Зачака да получи отговор и Селдън, леко засрамен от атаката, отвърна:

— Защото това не е дума, която аз използвам. Предпочитам „свръхнатурализъм“.

— Наричай я както си щеш! Това си е религия, а ние нямаме такава. Религията е за туземците, за гъмжащата паплач…

Спря, за да преглътне, сякаш едва не се бе задавила, и сега вече отново се владееше. Бавно и някак си приглушено добави: