Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 118

— Вземи си цяла шепа, Братко! — сърдечно отвърна другият.

Селдън взе едно топче и когато го подаде на Дъждокапка Четиридесет и трета, забеляза, че тя вече е приела поканата за своя сметка и е заграбила две пълни шепи.

На пипане топчето беше гладко — като гланцирано. Щом се отдалечиха от ваната и обслужващия я Брат, математикът попита:

— Тези неща за ядене ли са? — след което предпазливо поднесе топчето към носа си.

— Не миришат — сопна му се Сестрата.

— Какво представляват?

— Апетитки. Сурови апетитки. За външния пазар ги ароматизираме по различни начини, но тук, на Микоген, ги ядем само натурални.

Тя пъхна едно топче в устата си и рече:

— Никога не ми стигат.

Селдън предпазливо сложи топчето в своята и усети как то бързо се разтвори и изчезна. За миг устата му се изпълни с течност, която се плъзна сякаш по собствена воля в гърлото.

За миг той застина изумен. Беше леко сладка и, ако е там въпросът, след нея оставаше още по-слаб горчив вкус, но основното усещане му се изплъзна.

— Мога ли да получа още едно? — попита заинтригувано.

— Вземи си половин дузина — протегна му шепата си Дъждокапка. — Няма две със съвсем еднакъв вкус и практически не съдържат калории. Само наслада.

Права беше. Той се опита да задържи вкуса на апетитката в устата си; внимателно да я лизне; да отхапе късче. И най-лекото близваме обаче я унищожаваше. Когато отхапеше парченце, останалата част изчезваше. И всеки вкус бе неопределим и не съвсем същият като предишния.

— Единствената беля е — с щастливо лице съобщи Дъждокапка — че от време на време намираш някоя много необикновена и никога повече не я забравяш, само че и никога вече не успяваш да я вкусиш повторно. Когато бях на девет години, веднъж опитах една… — вълнението внезапно изчезна от лицето й и тя продължи: — Впрочем това е хубаво нещо. Учи те на преходността на светските дела.

„Време е“, помисли си Селдън. Достатъчно дълго бяха бродили безцелно насам-натам. Тя се бе поотпуснала и вече му говореше. Сега разговорът трябваше да стигне до целта си. Сега!

43

— Аз, Сестро — започна той — идвам от свят, който е разположен на открито, както са всички други светове освен Трантор. Дъждът вали или не вали, реките църцорят или преливат от бреговете си, температурата е висока или ниска. Това означава, че посевите може да са добри, а може и да са слаби. Тук обаче околната среда е изцяло под контрол. Реколтата няма друг избор, освен да е изобилна. Колко щастлив е Микоген!

Зачака. Възможните реакции бяха няколко и начинът му на действие щеше да се определи от това какъв отговор би получил.

Сега Дъждокапка Четиридесет и трета вече беседваше съвсем свободно и изглежда нямаше никакви задръжки, свързани с пола му, така че дългата обиколка определено бе изиграла ролята си.

— Не е чак толкова лесно да се контролира околната среда — каза тя. — Понякога се появяват вирусни инфекции, а от време на време има неочаквани и нежелани мутации. Случва се дори цели огромни партиди да се спаружат или да изгубят качествата си.

— Ти ме изумяваш. И какво става тогава?