Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 113

— Ще отида в банята и ще облека това нещо — каза той. — Предполагам, че няма да ми отнеме повече от минута.

Пристъпи в малката стаичка и установи, че вратата не иска да се затвори след него. Дорс също се опитваше да влезе вътре.

— Какво правиш? — яростно изсъска тя, когато и двамата се озоваха в банята. — Ти си бил много жесток човек, Хари! Защо се държиш така с бедната жена?

— Трябваше да я накарам да ме заговори — отвърна раздразнено Селдън. — Разчитам на нея за информация, знаеш го. Съжалявам, че се наложи да бъда жесток, но как иначе бих сломил забраните, които я сковават?

Щом излезе от банята, откри, че Дорс също е облякла фустата си.

Въпреки лисата глава, с която я даряваше шапчицата, и присъщата на дрехата й безформеност, тя все пак изглеждаше твърде привлекателна. Кройката на робата някак си загатваше за фигурата й, без ни най-малко да я разкрива. Поясът й беше по-широк от неговия и с по-различен оттенък на сивото. Нещо повече, отпред той се придържаше чрез две блестящи закопчалки от син камък. Жените, помисли математикът, успяват да се разкрасят и при най-неблагоприятни за това условия.

— Ха така! — с явно задоволство възкликна Дорс. — Сега си досущ като микогенец. Ако не друго, Сестрите ще могат да разведат по магазините и двама ни.

— Да — кимна Селдън — но след туй искам Дъждокапка Четиридесет и трета да ме придружи из микрофермите.

Очите на споменатата Сестра се разшириха и тя бързо отстъпи назад.

— Бих желал да ги видя — спокойно поясни ученият.

Дъждокапка Четиридесет и трета бързо погледна към Дорс.

— Туземко…

Селдън я прекъсна:

— Може би ти нищо не знаеш за фермите, Сестро.

Това, изглежда, закачи оголен нерв. Микогенката високомерно повдигна брадичка и все тъй подчертано се обърна към спътничката му:

— Аз съм работила на микрофермите. Всички Братя и Сестри по едно или друго време работят там.

— Добре тогава, направи с мен една обиколка — настоя Селдън — и нека не започваме спора отново. Аз не съм някой Брат, с когото да ти е забранено да говориш и въобще да имаш някакво вземане-даване. Аз съм туземец и почетен гост. Нося тази шапчица и тази фуста, за да не привличам излишно погледите, но иначе съм учен и докато съм тук, трябва да работя. Не мога да стоя в стаята и да зяпам стените. Искам да видя единственото, което вие притежавате, а останалата част от Галактиката не — вашите микроферми. Мисля, че би следвало да се гордеете, когато ги показвате.

— Гордеем се — рече Дъждокапка Четиридесет и трета, като най-после се обърна към него — и аз ще ти ги покажа. Не смятам обаче, че ще научиш някоя от нашите тайни, ако това целиш. Утре сутрин ще ти покажа микрофермите. Би ми отнело известно време да уредя обиколката.

— Ще изчакам до утре сутринта — сговорчиво отвърна Селдън. — Само че обещаваш, нали? Имам ли честната ти дума?

С явно презрение в гласа си Дъждокапка Четиридесет и трета заяви:

— Аз съм Сестра и правя това, което казвам; ще държа на думата си, дори когато е дадена на туземец.