Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 112

— Като съдя по цвета, мисля, че е за теб, Хари.

— Предполагам — рече той — но я върни на Сестрата. Тя не я даде на мен.

— О, Хари — почти безгласно се възпротиви Дорс и леко поклати глава.

— Не — твърдо отвърна математикът. — Не я даде на мен. Върни й я и аз ще изчакам да ми я връчи.

Дорс се поколеба, сетне със свито сърце опита да подаде фустата на Дъждокапка Четиридесет и трета.

Сестрата сложи ръце зад гърба си и се дръпна настрани, а животът сякаш се изцеди от лицето й. Дъждокапка Четиридесет и пета хвърли светкавичен поглед към Селдън, а сетне чевръсто пристъпи към Дъждокапка Четиридесет и трета и я прегърна.

— Стига, Хари — настоя историчката. — Сигурна съм, че на Сестрите не им е разрешено да говорят с мъже, които не са им роднини. Каква полза има да я измъчваш? Тя нищо не може да стори.

— Не ми се вярва — отсече Селдън. — Ако такова правило съществува, то се отнася само до Братята. Много се съмнявам, че изобщо някога е виждала туземец.

Дорс меко попита Дъждокапка Четиридесет и трета:

— Сестро, виждала ли си по-рано туземец или туземка?

Последва дълго колебание, изместено от бавно и отрицателно поклащане на главата.

— Е, видя ли? — разпери ръце ученият. — Ако действително съществува обет за мълчание, той се отнася единствено до Братята. Щяха ли да изпратят тези млади жени — добре, тези Сестри — да се занимават с нас, ако имаше правило, дето да им забранява да разговарят с туземци?

— Хари, възможно е да са мислили, че те ще разговарят само с мен, а аз — с теб.

— Дрън-дрън! Не вярвам и няма да го повярвам. Аз не съм просто някакъв натрапник, а почетен гост на Микоген. Четър Чувек е помолил да се отнасят така с мен и самият Слънцар Четиринадесети ме ескортира дотук. Ще вляза във връзка с този Слънцар и здравата ще му се оплача.

Дъждокапка Четиридесет и пета се разхълца, а Дъждокапка Четиридесет и трета, макар да запази относителната си неподвижност, все пак леко се изчерви.

Дорс се накани отново да възрази, но Селдън я спря с кратък заповеден жест на дясната си ръка, а сетне кръвнишки се втренчи в Дъждокапка Четиридесет и трета.

И най-после тя заговори, без да цвърчи. Вместо това гласът й хрипкаво потрепваше, сякаш трябваше да го насилва да звучи в посоката, където стоеше мъжът, и беше принудена да го върши напук на всичките си инстинкти и желания.

— Не трябва да се оплакваш от нас, туземецо. Няма да е справедливо. Ти ме насилваш да нарушавам обичая на нашите хора. Какво искаш?

Селдън моментално се усмихна обезоръжаващо и протегна ръка.

— Одеянието, което ми донесе. Фустата.

Тя също протегна ръката си и остави дрехата в неговата длан.Математикът леко се поклони и с топъл глас каза:

— Благодаря ти, Сестро — след което хвърли един светкавичен поглед към Дорс, сякаш за да изтъкне: „Виждаш ли?“

Историчката обаче ядно зяпаше встрани.

Докато я разгъваше, той видя, че във фустата няма нищо отличително (очевидно бродерията и украсата бяха предназначени само за женските), но заедно с нея откри и пояс с пискюли, който явно се носеше по някакъв специален начин. Сигурно щеше да го разгадае.