Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 111

— Ще трябва да помисля по какъв начин да убедя някои от тях да се разприказват. Например тези Сестри…

— Те дори няма да те чуят, тъй като си мъж, също както Слънцар не чуваше мен. А и да ти проговорят, едва ли ще е нещо повече от зазубрени реплики.

— Все отнякъде трябва да започна.

— Добре де, нека помисля — тръсна глава Дорс. — Четър рече, че се налага винаги да те пазя, и аз го тълкувам в смисъл, че когато мога, трябва да ти помагам. Какво зная за религията? Виждаш ли, това няма нищо общо с моята област. Винаги съм си имала работа с икономически, а не с философски фактори, но човек не може да разцепи историята на спретнати, малки, неприпокриващи се дялове. Например когато имат успех, религиите проявяват тенденция да натрупват богатства, а това би могло да се прояви в сериозно изкривяване на икономическото развитие на дадено общество. Ха, ето ти едно от многобройните правила на човешката история, които ще трябва да изведеш от своите основни закони на хуманиката или както там я нарече. Само че… — Гласът й затихна, защото тя потъна в размисъл.

Математикът внимателно наблюдаваше как зениците й се разшириха, сякаш Дорс се вглеждаше нейде дълбоко в себе си.

Най-накрая младата жена рече:

— Това не е правило без изключения, но ми се струва, че в много случаи една религия има книга или книги от особена важност; такива, които излагат нейните ритуали, нейния възглед за историята, нейната свещена поезия и кой знае още какво. Обикновено тези книги са открити за всички и са средство за прозелитиране. Понякога обаче са тайни.

— Смяташ ли, че Микоген може да има такива книги?

— Да ти кажа честно — умислено отвърна историчката. — никога не съм чувала за нещо такова. Сигурно щях да зная, ако съществуваха съвсем явно — което означава, че или не съществуват, или ги пазят в тайна. Но и в двата случая ми изглежда, че вероятността да ги видиш ще е нищожно малка.

— Е, поне имам отправна точка — мрачно заяви Селдън.

41

Сестрите се върнаха горе-долу два часа след като Хари и Дорс бяха привършили обяда си.

И двете се усмихваха, а Дъждокапка Четиридесет и трета, по-намусената, подаде на туземката някаква сива фуста, за да я огледа.

— Много е привлекателна — усмихна се широко Дорс и закима с почти стопроцентова искреност. — Харесва ми тая хитроумна бродерия.

— О, това не е нищо особено! — изчурулика Дъждокапка Четиридесет и пета. — Просто една от старите ми дрехи и едва ли ще ти легне добре, понеже си по-висока от мен. За известно време обаче сигурно ще ти свърши работа, а пък дотогава ние ще те заведем в най-добрата фустарница, за да си подбереш няколко, които идеално ти стават и отговарят на вкуса ти. Сама ще видиш.

С малко нервна усмивчица Дъждокапка Четиридесет и трета — без да каже нищо и с поглед, впит в земята — подаде още една бяла фуста на Дорс. Фустата бе прилежно сгъната. Историчката дори не направи опит да я разгъне, а тутакси я прехвърли на Селдън.