Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 106

Селдън, убеден, че младият микогенец по принцип би следвало да откаже да чуе какво му говори една жена, повтори забележката. Лицето на местния жител мигом се проясни.

— Ще ви ги пратя веднага, щом настъпи денят.

Когато Сивоблак си тръгна, математикът доволно подхвърли:

— Изглежда се нуждаем точно от Сестрите.

— Тъй ли? И за какво, Хари? — попита Дорс.

— Ами, ако се отнасяме към тях като към човешки същества, те положително ще ни бъдат достатъчно благодарни, за да ни разкажат легендите си.

— Стига да ги знаят — скептично отбеляза историчката. — Не ми се вярва микогенците да си правят труда да образоват жените си в подобна област.

39

Сестрите пристигнаха горе-долу след шест часа, а докато ги чакаха, Селдън и Дорс поспаха още, надявайки се да пренагласят своите биологични часовници. Влязоха в апартамента свенливо, едва ли не на пръсти. Робите им (които, както се оказа, на местния диалект се наричаха „фусти“) бяха в меко кадифеносиво, украсени с нежна плетеница от по-тъмни и много фини ленти. Фустите не бяха напълно лишени от привлекателност, но все пак главното им предназначение бе да скрият всяка човешка индивидуалност. Разбира се, главите на Сестрите бяха лиси, а лицата им — без какъвто и да било грим. Погледите им преценяващо се стрелкаха към намека за синьо в ъгълчетата на клепачите на Дорс и към лекото червило по краищата на устните й.

Няколко мига Селдън се чудеше как ли човек може да бъде сигурен, че Сестрите наистина са такива.

Отговорът пристигна незабавно още с учтивия им официален поздрав. Двете направо чуруликаха и цвъртяха. Като си припомни тежкарските тонове на Слънцар и нервния баритон на Сивоблак, ученият предположи, че бидейки лишени от явна сексуална идентификация, жените просто бяха принудени да култивират у себе си характерни гласове и маниери на общуване.

— Аз съм Дъждокапка Четиридесет и трета — изчурулика едната — а това е по-малката ми сестра.

— Дъждокапка Четиридесет и пета — изцвърча другата.

— В нашата кохорта много наблягаме на Дъждокапките — и се изкиска.

— Радвам се да се запознаем — важно заяви Дорс — обаче сега трябва да разбера как да се обръщам към вас. Не мога просто да казвам „Дъждокапке“, нали?

— Не — отвърна Дъждокапка Четиридесет и пета. — Ако и двете сме тук, трябва да използваш пълните ни имена.

— А какво ще кажете — обади се Селдън — просто за Четиридесет и пета и Четиридесет и трета, мили дами?

Двете крадешком му хвърлиха по един поглед, но не издумаха и дума.

Дорс меко напомни:

— Аз ще се оправям с тях, Хари.

Той отстъпи назад. Трябваше да предположи, че са неомъжени млади жени и, напълно вероятно, че не им се полага да разговарят с мъже. По-възрастната изглеждаше по-мрачновата и може би бе по-пуритански настроена. Това трудно можеше да се прецени от няколкото думи и бързия поглед, но той имаше такова предчувствие и смяташе да му се довери.

— Работата, Сестри, е там — подхвана Дорс — че ние, туземците, не знаем как да използваме кухнята.

— Искаш да кажеш, че не знаеш да готвиш? — Дъждокапка Четиридесет и пета придоби шокиран и наставнически вид. Дъждокапка Четиридесет и трета пък сподави едно изкикотване. (Селдън реши, че първоначалната му преценка за двете е била правилна.)