Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 107

— Навремето имах своя собствена кухня — поясни историчката — но тя не беше като тази, а и не зная какви са вашите храни, нито как да ги приготовлявам.

— То е съвсем просто — кимна Дъждокапка Четиридесет и пета. — Ние ще ти покажем.

— Ще ти направим хубав, питателен обяд — добави Дъждокапка Четиридесет и трета. — Ще го сготвим и за… двама ви — тя се поколеба, преди да произнесе последните думи Очевидно й костваше значително усилие дори да признае съществуването на някой мъж.

— Ако нямате нищо против — рече Дорс — бих искала да бъда заедно с вас в кухнята и вие да ми обяснявате. В края на краищата, Сестри, не мога да очаквам да идвате по три пъти на ден, за да ни готвите.

— Ние всичко ще ти покажем — обеща Дъждокапка Четиридесет и пета, като кимаше сковано с глава. — Само че за една туземка може да се окаже трудно да се научи. Няма да имаш… усет как да го вършиш.

— Ще опитам все пак — усмихна се чаровно Дорс.

Трите изчезнаха в кухнята. Селдън се загледа след тях и реши да обмисли стратегията, която възнамеряваше да използва.

IX. МИКРОФЕРМАТА

МИКОГЕН — Микрофермите на Микоген са легендарни, въпреки че днес те съществуват единствено в често използвани сравнения от рода на „богато като микогенските ферми“ или „вкусно като микогенска мая“. Във всеки случай, макар подобни възхвали да проявяват тенденция да се засилват с времето, известно е, че Хари Селдън е посетил тези ферми и в мемоарите му има позовавания, които по-скоро поддържат общото мнение…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

40

— Това си го биваше! — доволно възкликна Селдън. — Беше значително по-вкусно от храната, дето я донесе Сивоблак.

— Спомни си, че жена му е трябвало да я приготви на бърза ръка и посред нощ — изтъкна Дорс. После, след кратко колебание, прибави: — По-добре да бях казала „съпругата“. В техните уста „жена“ придобива смисъл на притежание, като „моята къща“ или „моята роба“ например. Абсолютно унизително.

— Да, вбесяващо е. Само че те спокойно биха могли да произнесат и „съпруга“ така, че да звучи не по-малко частнособственически. Просто това им е начин на живот и Сестрите като че ли нямат нищо против него. Ние с теб едва ли ще го променим, като им изнасяме лекции. Между другото, гледа ли ги как готвят?

— Да, правеха го така, че изглеждаше много просто. По едно време се усъмних дали ще запомня всичко, което правят, а те ме успокоиха, че не е и необходимо. Можела съм да се задоволя само с подгряване. Доколкото разбрах, при печенето към хляба се добавя някакъв микродериват, който хем кара тестото да втаса, хем придава на изпечения самун хрупкавост и аромат. Има съвсем лек намек за люто, не намираш ли?

— Не мога да кажа, но каквото и да е, не ми стигна. Пък и супата… Позна ли някои от зеленчуците?

— Не.

— А какво беше нарязаното месо? Би ли могла да установиш поне това?

— Мисля, че всъщност не беше нарязано месо. На Сина имаме едно ястие с агнешко и днешното ми напомни за него.