Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 108

— Положително не е било агнешко.

— Нали ти казах, че се съмнявам дали изобщо е било месо. А и не мисля, че който и да е извън Микоген ще яде такива неща. Сигурна съм, че и императорът не би могъл. Бас държа, че каквото и да продават микогенците, ще е от най-долно качество. Очевидно запазват най-доброто за себе си. Хари, по-добре ще е да не оставаме прекалено дълго тук. Ако свикнем да се храним по тоя начин, никога повече няма да ни харесват ония нещастни манджи навън… — и тя внезапно и високо се разсмя.

Селдън също се посмя от сърце. Отпи още една глътка от плодовия сок, който възбуждаше вкуса повече от всичко друго дето някога му се бе случвало да пие, и каза:

— Знаеш ли, когато Чувек ме доведе в Университета, спряхме в един крайпътен ресторант и ядохме някаква храна, здравата подправена с мая. Вкусът й… Не, вкусът й нямаше никакво значение, но тогава не бих си и помислил, че е възможно микрохраната да изглежда така. Ще ми се Сестрите още да са тук. Би било вежливо да им благодарим.

— Струва ми се, че те напълно съзнаваха какво ще изпитаме. Докато ястието се загряваше, отбелязах колко прекрасно мирише, а те рекоха едва ли не с безразличие, че вкусът му после ще е още по-добър.

— Предполагам, че го е казала по-възрастната.

— Да. Младичката само се изкикоти. Между другото, Хари, те ще се върнат. Ще ми донесат една фуста, за да мога да изляза и да огледам магазините заедно с тях. Дадоха ми да разбера, че ако ще се появявам на обществено място, трябва да си сваля грима. Щели да ми помогнат да си купя няколко фусти с добро качество и да ми покажат къде мога да намеря всевъзможни полуготови ястия; всичко, което след туй съм трябвало да направя, било да ги затопля. Обясниха ми, че благоприличните Сестри никога не биха го сторили, а щели да започнат готвенето от самото начало. Всъщност някои от ястията, които приготвили за нас, също били просто подгрети и те специално се извиниха за това. Не пропуснаха обаче да намекнат, че не може да се очаква от едни туземци да оценят истинския майсторлък в готвенето, така че и просто подгрятата готова храна щяла да ни хареса. Между другото, изглежда приемат като нещо съвсем естествено аз да се занимавам изцяло с пазаруването и готвенето…

— Както казваме у дома, „Когато си на Трантор, прави каквото правят транторианците“.

— Е да, бях сигурна, че в случая отношението ти ще е точно такова.

— Аз съм просто един… туземец — отвърна Селдън.

— Гледай да не ти стане обичайното оправдание — подхвърли с лека усмивка Дорс.

Математикът се облегна назад с приятното усещане за добре напълнен стомах и рече:

— Слушай, ти си от две години на Трантор, така че може би разбираш някои неща, които аз не схващам напълно. Смяташ ли, че тази странна социална система, дето я имат микогенците, е част от свръх-на-ту-ра-лис-тич-ния им мироглед?

— Свръхнатуралистичен ли?

— Да. Не си ли чувала подобно понятие?

— Какво имаш предвид под „Свръхнатуралистичен“?

— Очевидното. Вяра в същества или същности, които са независими от естествените закони — например не са обвързани с този за запазване на енергията или, да речем, с определени характеристики на движението.