Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 104

— Трябваше да ме потърси? Предполагам, ще ми каже, че не е могъл да ме намери… О, хванали сте ме натясно? Хубаво! В такъв случай можете ли да ми дадете информация?… Да… Да… Да, и как мога да се обадя на някого извън Микоген?… Аха, а тогава как бих могъл да се свържа например със Слънцар Четиринадесети?… Добре де, с неговия помощник или адютант, или каквото е там?… Аха… Благодаря ви.

Математикът остави микрофона, откачи с известна трудност слушалчицата от ухото си, изключи цялото съоръжение и рече:

— Те са уредили някой да ни показва всичко, което трябва да знаем, но не могат да ни информират, кога ще дойде нашият гид. Невъзможно е да се звъни извън Микоген; във всеки случай, не и с това нещо; така че поне засега няма начин да се свържем с Чувек. А ако поискам да се срещна със Слънцар Четиринадесети, ще трябва да изслушам купища дивотии. Може обществото им и да е равноправно, но изглежда има изключения, за които, бас държа, никой няма да си признае открито.

Той погледна часовника си.

— Във всеки случай, Дорс, не възнамерявам да чета някаква си готварска книга, нито пък — академични есета. За съжаление още съм по университетското време, така че не знам дали сега тук е моментът за лягане например, но пък изобщо не ме е еня! По-голямата част от нощта не съм мигнал и бих искал да поспя.

— Нямам нищо против. И аз съм уморена.

— Благодаря ти. А щом се наспим и започне новият ден, смятам да помоля да ме разведат из своите плантации за микрохрана.

Дорс го погледна стреснато.

— И това ли те интересува?

— Не кой знае колко, но след като е единственото, с което се гордеят, би следвало да им е приятно да говорят за него. Може би, като проявя целия си чар, ще успея да ги накарам да кажат нещичко и за легендите си.

— Надявам се — недотам уверено заяви Дорс — но ми се струва, че няма да подхлъзнеш микогенците толкова лесно.

— Ще видим — мрачно заяви Селдън. — Тъй или иначе, искам да се добера до техните предания.

38

Следващото утро завари Хари отново да използва устройството за повикване. Беше раздразнен, защото преди всичко друго изпитваше глад.

Опитът му да се свърже със Слънцар Четиринадесети бе отбит от някого, който настояваше, че вождът не трябва да бъде обезпокояван.

— Защо пък не? — попита Селдън, зъл като оса.

— Очевидно не е нужно да отговарям на този въпрос — долетя хладният глас отсреща.

— Не ни доведоха тук, за да бъдем затворници — рече Селдън със също толкова хладен тон. — Нито пък за да умрем от глад.

— Сигурен съм, че имате кухня и големи количества хранителни припаси.

— Да, имаме! Само че не знам как да използвам кухненските уреди, нито как да приготвя храната — сурова ли да я ям, да я пържа ли, да я варя ли, да я пека ли…

— Не мога да повярвам, че сте невежа в това отношение.

Дорс, която по време на разговора припряно крачеше напред-назад, посегна към устройството, но Селдън отблъсна ръката й и прошепна:

— Този ще прекъсне веднага, ако някоя жена се опита да му проговори.

След което заяви в микрофона по-твърдо от всякога: