Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 103

Дорс внимателно огледа квартирата.

— Доста пуритански живеят. Забелязвам, че нямат нито холовизия, нито книги.

— Видях една на полицата в шкафа. — Селдън протегна ръка, погледна надписа и с явно отвращение изфуча: — Готварска!

Дорс я взе от ръцете му и си поигра с клавишите. Отне й известно време, защото наредбата им не бе съвсем обичайна, но все пак съумя да освети екрана и запрелиства страниците. Накрая каза:

— Има няколко рецепти, но като че ли по-голямата част е заета от философски есета на гастрономически теми.

Изключи книгата и я заоглежда.

— Струва ми се, че е единичен комплект. Не виждам как можеш да извадиш микроплатката и да вкараш друга. Скенер за една-единствена книга. Е, туй вече си е прахосничество.

— Може би смятат, че точно тази книга е всичко, което е нужно на човека. — Той се пресегна към ъгловата масичка между двете легла и докопа някакъв друг предмет. — Би могло да е микрофон, като се изключи това, че няма екран…

— Може би мислят, че гласът е достатъчен. — Чудя се как ли работи — математикът огледа устройството от всички страни. — Срещала ли си някога нещо подобно?

— Веднъж видях в музея, ако, разбира се, е същото. Изглежда Микоген преднамерено се поддържа архаичен. Предполагам, това е друг начин да се разграничават от тъй наречените туземци, които ги заобикалят отвсякъде с несметното си множество. Техният архаизъм и странните им обичаи ги правят, тъй да се каже, несмилаеми. В цялата тая философия има някаква перверзна логичност.

Изведнъж Селдън, който все още се заглавичкваше с устройството, възкликна:

— Хоп! Включи се. Или поне нещо в него прещрака. Само че защо не чувам…

Дорс се начумери, вдигна един малък, облечен във филц цилиндър, който бе останал на ъгловата масичка, и го приближи до ухото си.

— Оттук наистина се чува някакъв глас — каза тя — Я опитай! — И му го подаде.

Ученият го пое и веднага подскочи:

— Ох! Закопча се! — Вслуша се за миг и рече: — Да, ухото ме заболя. Доколкото разбирам, ме чувате… Да, това е нашата стая… Не, не зная кой номер е. Дорс, имаш ли представа какъв е номерът?

— На микрофона има някакъв — забеляза историчката. — Сигурно за него питат.

— Едва ли — усъмни се Селдън, но въпреки това изрецитира: — Номерът на това устройство е 6LT-3648A. Това ще ви свърши ли работа?… Добре, откъде да разбера как да го използвам правилно и, ако е там въпросът, как да използвам кухнята?… Какво искате да кажете с вашето „всичко работи по нормалния начин“? Това изобщо не ми е от полза… вижте какво, аз съм ъ-ъ-ъ… туземец и почетен гост. Не зная какъв е нормалният начин… Да, съжалявам, че имам такова произношение и се радвам, че можете да разпознаете един туземец само по гласа… Казвам се Хари Селдън.

Настъпи пауза и той вдигна очи към Дорс с измъчена физиономия. После отново заговори: