Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 102

— Сигурна съм, че обяснението нямаше да ни свърши работа — възрази Дорс. — Площта явно се котира високо тук и мисля, че те още са шашнати от собствената си щедрост да ни отпуснат толкова много. Ще трябва да се нагодим, Хари. Достатъчно сме големи, за да се справим. Не съм някоя изчервяваща се девица, а и ти не можеш да ме убедиш, че си незрял младеж.

— Ако не бях аз, нямаше да си тук…

— И какво от туй? То си е едно приключение.

— Добре тогава. Кое легло ще избереш? Вземи по-близкото до банята! — Той седна на другото. — Има и още нещо, което ме безпокои. Докато сме тук, двамата с теб си оставаме туземци, какъвто е дори Чувек. Ние сме от чуждите племена, не от техните кохорти, и повечето неща не са наша работа. Само че именно те са моя работа! Нали заради това съм дошъл. Искам да науча фактите за миналото им, които те помнят.

— Или си мислят, че помнят — допълни го Дорс със скептицизма на историк. — Ясно ми е, че имат легенди, за които се смята, че датират от праисторически времена, но не можем да ги взимаме на сериозно.

— Това няма как да го разберем, докато не открием какви са легендите. Никъде ли ги няма на запис?

— Поне аз не знам. Тези хора са ужасно обърнати към самите себе си. Почти са психясали от самовглъбяване. Това, че Чувек е успял някак си да преодолее бариерите им и да ни вкара и нас тук, е забележително, наистина забележително.

— Все някъде трябва да има пролука — замислено каза Селдън. — Тоя Слънцар се изненада — какво изненада, направо се вбеси — загдето не знаех, че Микоген е селскостопански сектор. Изглежда това е нещо, което те не искат да се пази в тайна.

— Работата е там, че то не е тайна. Смята се, че „Микоген“ идва от две архаични думи, които означават „производител на мая“. Поне на мен така са ми казвали. Аз обаче не съм палеолингвист. Във всеки случай микогенците отглеждат всички разновидности на микрохраните — мая, разбира се, а също и водорасли, бактерии, многоклетъчни гъбички и така нататък.

— Това не е нещо необичайно — кимна Селдън. — Повечето светове разполагат с подобни микрокултури. Дори на Хеликон имаме някои.

— Не и като микогенските. Тук използват методи, които са архаични като името на сектора — тайни формули за наторяване, тайни въздействия от околната среда. Кой ги знае? Всичко се пази в дълбока секретност.

— Врастване навътре в себе си.

— При това прекалено силно. Резултатът е, че те произвеждат такъв протеин и имат такива вкусови подправки, каквито няма никъде. Поддържат относително ниски добиви и затова цената на микрохраната им е фантастична. Никога не съм я опитвала и съм сигурна, че и ти не си, но микогенците продават големи количества от нея на имперската аристокрация и на висшите класи по другите светове. Икономическото здраве на сектора зависи от тези продажби и затуй местните жители искат всеки да знае, че именно те са източникът на тази ценна храна. Това поне не е тайна.

— Значи Микоген трябва да е богат.

— Не са бедни наистина, но подозирам, че не богатството е главната им цел. Така си осигуряват протекции. Имперското правителство ги защищава, защото без тях няма да има тия микрохрани, които придават най-фини оттенъци и са истински сюрприз към всяко ястие. Това означава, че Микоген може да поддържа странния си начин на живот и да се отнася с високомерие към съседите си, които вероятно ги смятат за непоносими.