Читать «Много гот» онлайн - страница 45

— Кога? — попита.

— Преди бебето да се роди. Дийпа иска да е през юни. В местната църква, после в хотел с голяма градина. Иска бяла рокля, воал, специална кола — всичко. Нищо, че ще бъде с корем.

— А ти какво мислиш по този въпрос? — зачуди се Ив.

— Ами не е много в мой стил. Но след като тя го иска… а и според нея по този начин родителите й ще се укротят… толкова е… гот ще бъде.

— Хм. Искаш ли чай? — предложи тя.

— А кексче има ли? — Дори в моменти на криза Том не можеше без сладкиши.

— Да, има. И Джозеф ще се жени — съобщи му тя и се опита да говори незаинтересовано.

— Ами! За кого?

— За гаджето си, Мишел.

— Лудница, всичко живо е хукнало да се жени. — Май нямаше намерение да каже нищо повече по въпроса, което й се стори чудно.

Когато Ив се спря на задната врата, за да събуе калните ботуши, той добави:

— Има и още нещо…

Тя се обърна към него, задържа крака си във въздуха и той забеляза дупка на мястото на големия пръст. Том усети, че му дожалява за майка му, и се зачуди дали имаше право да я подлага на подобно нещо.

— Да?

— Искам да поканя и баща ми… нали се сещаш, Денис, да дойде на сватбата. Може би семейството му също, ако искат.

Ив продължи да си събува ботушите.

— Ясно — заяви най-сетне. — Нали не очакваш да изпадна във възторг.

— Не.

Започваше да се чуди откъде ще й дойде следващият удар. Сигурно ще й съобщят, че Ана продава наркотици на игрището в училище. Или че Роби е предложен за президент на „Лего“?

Денис. Том искаше да покани Денис на сватбата… просто така. Денис, бащата, който ги бе изоставил и нея, и Дени, и Том преди около шестнайсет години. Те, разбира се, го бяха виждали след това. Наложило му се беше да се върне, за да уреди развода. След това понякога пристигаха чекове, а посещенията му бяха нарядко, единствено когато минаваше набързо през страната и им звънеше от прескъпите хотелски апартаменти, обсипваше синовете си с пари, глезотии и вкусотии. Завеждаше ги в „Хамлис“ и им купуваше каквито играчки пожелаят, ядяха сладолед за вечеря, обикаляха Хайд парк на новите си кънки, скейтбордове или каквото там им беше купил. След това, на края на посещението ги връщаше, за да се отрезвят бързо и болезнено в истинския живот.

Денис Дръвника… Денис… каквато и друга грозна дума да съществуваше с д. Диване? Не. Дегенерат? Не. Долно дръгливо добиче. Така звучеше по-добре.

— Той ще става дядо — продължи Том. — Може би ще му бъде приятно да разбере.

— Хм. — Той никога преди не бе проявявал интерес да поддържа семейните връзки. Поне не с тях.

— Внимавай да не настъпиш количките на Роби — предупреди го Ив, докато слагаше чайника на печката и освобождаваше масата в обърнатата наопаки къща. — Някой ден ще си счупя главата в тази каша.

— Количките на Роби ли? — Том се наведе и вдигна очукан стар трактор. — Този ми е познат.

— Може пък чичо Роби да го предаде в наследство на племенника си — подхвърли и усети, че се чувства объркана и готова както да заплаче, така и да се залее от смях.

— Знам, мамо — рече тихо Том. — Необичайно е… но пък ще ни бъде много гот. Помисли си само колко ще се кефи Роби.