Читать «Много гот» онлайн - страница 46

— Какво искаш за пиене? — попита го тя, когато чайникът завря. Той знаеше какво се предлага — три вида чай, всичките безкофеинови, билков чай, с плодов аромат и кафе без кофеин…

Когато майка му придърпа стол, за да стигне до горната полица на кухненския шкаф и да свали стара очукана кутия от бисквити, му стана ясно колко е разтърсена от новините. Това бе тежката артилерия, която се използваше само за спешни случаи — силно и много въздействащо подкрепление. Все още на стола, тя отвори пакета и вдъхна дълбоко със затворени очи.

— Ммм — възкликна. — Вече се чувствам по-добре.

Той се зачуди дали все още държи запаси от другия наркотик за спешни случаи. Ив скочи от стола и му поднесе кутията.

— Искаш ли една? Защото аз определено искам. Неутрализира най-негативното действие на кофеина, нали знаеш.

Том надникна в кутията и видя около шест цигари с трева, дълги по три сантиметра, дебели колкото молив.

— Сто процента органична трева — увери го майка му. — Няма никакъв никотин, отглеждат я в парник в Брайтън, затова можеш да си вземеш с чиста съвест. — Младежът посегна за една, а тя продължи: — Чуй ме само, говоря като дилър. Нали знаеш, че пуша само при специални случаи?

— Стара хипарка си ти — отбеляза той.

— Много благодаря!

Двамата седнаха на масата в кухнята в ужасно разхвърляния лондонски апартамент, който си оставаше негов дом, и посегнаха към димящото кафе, запалиха тревата и наоколо се разнесе прзнатият сладък дим, а след това си поговориха.

— Семейството на Дийпа нормално ли ще приеме новината? — обърна се Ив към сина си.

— Има време, ще видим.

— Та какво следваше тя? — Ив се почувства неудобно, защото не си спомняше какво учи момичето.

— Медицина. Втора година.

— Значи „честито“ няма да бъде първото, което ще чуе от родителите си.

— Не. Но въпреки това ще се оженим. На тях ще им стане приятно.

— Може и да не им стане, Том. Кой знае? Двайсет години. Тя е още толкова млада.

— На същата възраст като теб — напомни й неуверено Том.

— Именно — Изпусна струя дим и потисна кашлицата. — Нали затова се притеснявам. — Очите й срещнаха неговите. — Толкова сте млади още — повтори тя. — В днешно време на двайсет си още много млад. Но ние ще се опитаме да ви помогнем.

Тя обхвана с ръце чашата кафе. Какви красиви ръце, помисли си Том, ръцете на мама. Малки, топли и способни. Ноктите са къси и често пъти отдолу се е набила пръст, а тя не сваля двата сребърни пръстена, на безименния пръст винаги е смарагдът със семпла платинена халка. Въпреки че ровеше из градината, кожата й бе нежна и мека, благодарение на някакъв ежеседмичен ритуал със зехтин и сол, след което си лягаше нахлузила чорапи като ръкавици. Пълна кукувица.

— А Денис къде е сега? — попита тя. Беше оставила на синовете си задачата да поддържат връзка с баща им, ако желаеха да го чуват. Бе категорична, че този човек не я интересува.

— Сигурна все още е в Чикаго. Щеше да ни каже, ако е имал намерение да се мести.

Ив бързо загаси остатъка от цигарата в бронзовия пепелник на масата и гривните на ръката й дръннаха.