Читать «Много гот» онлайн - страница 47

— Дийпа ми се струва свястно момиче, Том — отбеляза тя. — Може пък всичко да се получи както трябва. Обещай ми обаче, да се постараеш да бъдеш чудесен баща на детето си. Защото всяко дете заслужава двама добри родители, дори и да не са заедно.

— Обещавам — каза той и я изненада, като я стисна за ръката. — Благодаря, мамо.

След като синът й си тръгна, Ив отвори всички прозорци и задната врата, за да се проветри, след това седна на масата отново и отвори кутията за спешни случаи.

Щеше да изпуши още една цигара с трева. Та това бяха четири разтърсващи случая по едно и също време: Джозеф щеше да се жени, Том щеше да се жени и да става баща. Направо невероятно, да стане баба точно две години и половина след раждането на четвъртото си дете… и като капак Денис. Мили Боже, да не говорим за срещата не само с Денис, но и със семейството му.

Глава 10

Цялото лондонско „семейство“ на Ив бе поканено у тях на обяд, за да се запознаят е Дийпа, да си говорят за бебета и най-вече да празнуват. Така бе по-добре, отколкото да седят настрани със скръстени ръце и да недоволстват нацупени, реши Ив.

Така че всичките й деца щяха да са тук, приятелката на най-големия, плюс Джен и Райън, разбира се, но както Джен бе казала:

— Неделя ли… точно това е денят, в който от магазините се краде най-много вино, подпалват се коли и всички пощуряват.

— Много смешно, няма що.

Още двама гости щяха да присъстват: Хари, семейният фризьор и близък приятел — женствен, очевидно с променен цвят на косата, прекалено префърцунен тип, който все изтърсваше по нещо на italiano, но пък винаги бе много мил с Ив и момчетата, още от времето, когато тя се премести в Хакни, и с течение на времето от обикновен приятел се превърна в сурогатен чичо. Щеше да дойде и Нилс.

За всички, освен за Джен и за прекалено подозрителната Ана, Нилс бе просто ветеринарят и нов приятел. Само че Ив забеляза как всички го наблюдават с блеснали очи, когато го въведе в шумната претъпкана от гости кухня и го представи.

Всички познаваха кухнята на Ив и не обръщаха никакво внимание на нищо, но Нилс, който идваше за пръв път, не можа да седне веднага, искаше му се да обиколи и да разгледа безбройните нови неща.

Стаята бе претъпкана. Пукаше се по шевовете. Имаше шкафове и ракли, и полици, и ниши по стените и навсякъде бе отрупано с кухненски съдове. Тигани, тенджери, тави, чинии, чаши — все обичайни неща, но освен тях имаше и цял набор необикновени — антикварни масленици, цели шест, различни емайлирани гевгири, колекция рендета, японски чайници, безкрайни редици готварски книги, много от тях стари и престари, канички и разни други дреболии. На всяко свободно местенце бяха наблъскани растения — садени заедно и поставени или на перваза на прозореца, или на пода, или високо по лавиците, готови да поемат в боен поход право надолу, ако останат прекалено дълго без вода.

Ив очевидно бе жена, която се чувстваше чудесно в кухнята си.

— Сипи вино, ако обичаш — нареди му тя и му подаде бутилката и няколко чаши. — След това сядай. — Изглеждаше доста небрежно — косата събрана на разпадащ се кок, и подтичваше от старата газова печка към масата, където гостите се бяха разположили и се надвикваха, насядали по събрани един Господ знае откъде столове.