Читать «Много гот» онлайн - страница 43

— Ето ти го! — Пусна го на земята и двамата се усмихнаха един на друг.

— Какво правиш тук? — попита тя, защото беше петък следобед и все още нямаше пет. — Не трябва ли да си на работа и да цъкаш на компютъра?

Младежът се разсмя на думите й, но след това лицето му бързо стана сериозно. Дори нервно, както й се стори.

— Пуснаха ме по-рано за добро поведение, но има нещо, за което искам да поговоря с теб. Трябваше да те видя насаме.

— Добре. — Ив свали шапката си, за да го вижда по-добре. — Слушам те най-внимателно — усмихна се, за да му вдъхне смелост.

— Така. — Прокара ръка през косата си и се опита да отвърне на усмивкатай. — Виж сега… Дийпа е бременна.

Преди още майка му да осъзнае чутото, той продължи:

— Решихме да задържим бебето и да се оженим.

— Дийпа е бременна? — попита тя с отчаяната надежда да е чула погрешно и Том да говори за някой друг, не за приятелката си, с която бяха заедно от едно нищо и никакво време. Ив много харесваше Дийпа, но… бебе? Брак? Все още се опитваше да се пребори с последното съобщение за брак, което я порази. Тук нещата не се връзваха… просто не се връзваха. Не!

— Да. — Том натъпка ръце в джобовете си и подръпна дънките нагоре.

— Как е могло да се случи? — Що за тъп въпрос задаваше, зачуди се тя още щом го изрече.

— Ами… по обичайния начин, струва ми се. — По устните му се мерна нещо като срамежлива усмивка.

— Та ти знаеш всичко за противозачатъчните още откакто стана на шест, Том. Просто нямаш никакво извинение — сопна му се Ив.

Синът й измърмори нещо в отговор, изкиска се и отново подръпна дънките нагоре, което нямаше никакъв смисъл, защото бяха прекалено големи и се смъкваха веднага щом ги пуснеше.

Тя усети гневното парене по бузите си. Синът й Том, току-що навършил двайсет, току-що започнал първата си свястна работа, имаше сериозно намерение да се жени — да става родител, — и то за студентка, малко по-млада от него, но също толкова неориентирана. Та той нямаше представа какво го чака! Те и двамата нямаха представа! А най-лошото бе — това, от което в очите й бликваха горещи сълзи, — че същото й се бе случило на нея. Бе забременяла на двайсет, беше се оженила за скапаняка… и ето как се стекоха нещата.

Толкова й се искаше нещата да са различни за децата й.

Господи.

Той я прегърна.

— Съжалявам — каза и погали главата й, отпуснала се на рамото му.

Ив постави длан на гърба му.

— О, Том. Ще ви бъде толкова трудно. Бебе? Наистина ли сте обмислили всичко?

— Да, помислихме. Много дори мислихме. Не сме го планирали, но пък какво.

Бе удивена, че в гласа му се появява сериозна нотка.

— Ти обичаш ли я? — попита.

— Да, обичам я и тя ме обича и ще я оправим тая работа с бебето.

Той представяше нещата толкова простичко. Винаги е така, когато си на двайсет. Все още си прям, не виждаш сложнотиите, които другите, по-възрастните подозират, че те очакват.

Ив също се почувства малко по-добре.

— Всичко е наред, мамо — успокои я и отново подръпна дънките.