Читать «Много гот» онлайн - страница 41

Не успяха да убедят Ана. Тя отказа дори да излезе от стаята си. Не искаше повече да вижда Мишел, която бе започнала някаква сложна игра на криеница с Роби и малкият се забавляваше чудесно.

— Май е най-добре да си вървиш — обърна се Ив към Джозеф. — Тя ще се оправи. Звънни й утре.

— Надявам се да не съм ти провалил плановете — обърна се от вратата Джозеф.

— Планове ли? — попита тя. Той посочи роклята й.

— Сигурно смяташе да излизаш.

— А, не. Не, не. Един приятел щеше да се отбие по-късно, но ще му се обадя да не идва. Няма проблем.

Приятел ли? — мислеше си той, докато минаваше през уличките на северен Лондон, за да излезе по-бързо на магистрала М1. Какъв е този приятел? Кого ли чакаше облечена в рокля, която знаеше още отпреди? Същата тази рокля си я бе купила за някакъв специален случай, на който се бяха събрали всички. Какъв беше поводът този път?

— Кажи? Кажи ми какво мислиш? — Мишел беше изнервена и ядосана. Отново не я бе слушал и тя с пълно право щеше да се нацупи.

— Извинявай. Какво каза?

Дълбока въздишка.

— Джо. Нека да поговорим за сватбата. В интерес на истината не искам никакви шаферки. Искам да кажа, ако това е чак толкова важно за Ана… — Тя се поколеба.

— Извинявай, трябваше да го предвидя. Какво искаше да кажеш?

— Какво мислиш за една романтична сватба на двама зрели хора? Да отидем на някое приказно местенце и да се оженим там. Южна Франция, Италия… нещо такова.

— Би било чудесно, но децата ми трябва да дойдат на сватбата ми. Ана и без това доста трудно ще свикне с тази мисъл, така че поне можем да не се крием и да се измъкваме зад гърба й.

— Ана си има проблеми и точка по въпроса. Просто приемаме този факт и това е — сопна се тя.

— Престани.

Погледна я, но тя се бе втренчила напред, устата й бе стисната сърдито.

— Виж, уморен съм. — Протегна ръка към нея. — Точно сега не ми се говори за това. Пред нас е целият уикенд. Какво ще кажеш да отидем и да изберем пръстен утре?

Мишел се обърна усмихната.

— Сигурен ли си?

— Да. Напълно сигурен съм за всичко — отвърна той и в този момент си спомни… роклята на Ив. Беше я купила за трийсетата годишнина от сватбата на родителите му. Още едно място, където му отказа да се оженят. Ако бе чакал от нея знак, че постъпва правилно, като се жени за Мишел, сигурно бе точно това.

Бе предложил на Ив напълно сериозно цели шест пъти, а шеговито поне сто. Най-обнадеждаващият отговор бе: „Попитай ме пак скоро.“

Сега бе по-добре. Мишел прие, преди още да бе довършил предложението си, което след опита, който имаше с Ив, го изненада. Мишел искаше да обсъждат и пръстени, и рокли, и място на церемонията, и покани почти веднага и непрекъснато след това. Само че колкото и да бе странно, му се стори безкрайно трудно да прояви дори най-малък ентусиазъм, докато бе така притеснен за Ана.

По-късно същата вечер Ив зави дъщеря си в леглото и остана да я гали по челото, докато очите й най-сетне се затвориха. Двете заедно бяха останали до късно на канапето, увити в одеяла, докато опустошаваха кутии с бисквити и сухи пасти и пиеха мляко с какао, а в чашата на Ив винаги имаше и по глътка бренди, и гледаха приятната програма по телевизията в петък вечер.