Читать «Много гот» онлайн - страница 42

Беше много късно, затова Ив се учуди, когато телефонът звънна, въпреки че всичко й стана ясно, щом чу гласа на Джен.

— Я чупката — каза й, изтощена от мисълта, че ще трябва да й разкаже цялата одисея.

— Просто исках да проверя как си. Знам, че Джозеф щеше да идва тази вечер, и ми се искаше да се уверя, че не си се изложила.

Последва мълчание.

— Ако обаче си се изложила страшно, аз пак ще си остана твоя приятелка, нали знаеш?

— Джен — започна Ив с дълбока въздишка. — Той цъфна с Мишел…

— Ами!

— За да ни съобщят, че са се сгодили. Двамата щели да се женят.

— Ясно. — Прозвуча така, сякаш Джен бе предвидила подобно развитие. — Нали искаше знак — добави тя.

— Знам! — разсмя се Ив. — Този път знакът е съвсем ясен, написан с огромни букви.

— Ти добре ли си? — попита Джен.

— Да, добре съм. Чувствам се донякъде като глупачка обаче. А горката Ана е много разстроена.

— Миличката.

— Ами ти? На работа ли си? — попита я Ив.

— Добре съм. Трябва да затварям. Просто исках да проверя какво става.

— Ти си върхът.

— Знам. Ив?

— Да?

— Обади се на ветеринаря.

— Мама му стара… ти си се смахнала.

— Ни най-малко. Просто мъжете притежават едно полезно качество, благодарение на което можеш да забравиш други мъже. Много ги бива в това отношение. И да изхвърлят боклука.

— Лека нощ, шантавелке.

— Лека нощ.

Глава 9

Ив сечеше един от най-жилавите корени с градинската лопатка, когато главата на Том ненадейно надникна през задната врата.

— Здрасти — усмихна се той и влезе в градината, размъкнат, рус, един и осемдесет и шест, поклащащ се леко в огромните дънки, които обичаше да носи, и тениска с надпис „Порнозвезда“.

— Здрасти! — отвърна тя и го загледа как се приближава, наслаждавайки се колко хубав е станал — слаб, с широки рамене, квадратно лице и дълга коса.

Според нея беше страхотен.

А майка му изглеждаше както обикновено, каза си младежът и се ухили, докато приближаваше. Русата й грива беше натъпкана в някаква ужасна шапка в защитен цвят. И останалата част от дрехите й не беше по-прилична — впита блузка на преливащи петна от розово до бяло, ръцете, обсипани с гривни с мъниста, широки войнишки панталони и някакви мръсни стари ботуши. Въпреки това я обожаваше.

— Ела тук — усмихна се Ив и разтвори ръце. Том се наведе, целуна я и я прегърна бързо.

— Къде са децата? — попита.

— Отидоха да видят новите котенца на Джен — отвърна тя. — Точно ти ми трябваше. — Погледна дълбоката дупка, която бе изкопала около омразния корен. — Груба сила. Ще изтеглиш ли този противен храст вместо мен?

— Лоша карма, леле човече! Защо изравяш розите?

— Само тази. Прекалено бодлива и гола е, въпреки всичките ми усилия. Само я виж на какво прилича и недей да спориш с мен — просто дърпай! Ето, ще ти трябват ръкавиците ми, много е бодлива.

Том се опита да напъха ръце в малките й ръкавици, спечени от пръстта, и стисна основата на храста. Напъна с всички сили, чу се пропукване, коренът поддаде и се изскубна.