Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 8

Карлос Кастанеда

За да обясни тези схващания, дон Хуан бе разделил съзнанието ни на три неравномерни части. Най-малката част беше назовал „първото внимание“ и беше казал, че това е съзнанието, което всеки нормален човек е развил у себе си, за да се справя с всекидневния свят; то обхваща възприятията на физическото тяло. Друга, по-голяма част, бе нарекъл „второто внимание“ и го беше описал като| съзнанието, от което се нуждаем, за да долавяме нашия сияен пашкул и да се държим като сияйни същества. Беше казал, че докато сме живи, второто ни внимание остава на заден план, освен ако не бъде изведено напред чрез умишлена тренировка или в резултат на случайна травма, и че обхваща съзнанието на сияйното тяло. Последната част, най-голямата, беше назовал „трето внимание“ — неизмеримо съзнание, което ангажира неопределими аспекти на съзнанието на физическото и на сияйното тела.

Бях го попитал дали той самият е изпитвал третото внимание. Казал ми беше, че се намира на периферията му и че ако някога навлезе напълно в него, аз моментално ще го узная, защото той целият ще се превърне в това, което е в действителност — един изблик на енергия. Добавил беше, че бойното поле на воините е второто внимание, нещо като тренировъчна площадка за постигане на третото внимание. Било доста трудно за постигане състояние, но много плодотворно, след като бъде достигнато.

— Пирамидите са зловредни — продължи Паблито. — Особено за незащитени магьосници като нас. Още по-лоши са те за безформени воини като Ла Горда. Нагуалът ни е казвал, че няма нищо по-опасно от злонамереното фиксиране на второто внимание. Когато воините се научат да се съсредоточават върху слабата страна на второто внимание, нищо не може да се изпречи на пътя им. Превръщат се в ловци на хора, в таласъми. Дори и да не са вече живи, могат да настигнат жертвите си през времето, все едно че ги има тук и сега; защото именно жертви ставаме ние, щом нахълтаме в някоя от пирамидите. Нагуалът ги наричаше капани на второто внимание.

— И какво no-точно каза той, че ще се случи? — попита Ла Горда.

— Нагуалът каза, че можем да издържим евентуално едно посещение на пирамидите — обясни Паблито. — При второто посещение ще изпитаме непозната тъга. Ще ни прилича на студен бриз, от който ще се почувстваме неспокойни и изтощени; умора, която скоро ще се превърне в несполука. Няма да мине и миг и ще бъдем урочасани; всичко може да ни се случи. Всъщност Нагуалът каза, че нашите собствени нишки на несполуката се дължат на желанието ни да посетим тия пирамиди, въпреки обратните препоръки.

— Елихио например — не спираше да говори Паблито — винаги се е подчинявал на Нагуала. Там няма да го намерите мъртъв; както и този Нагуал тук; те винаги са имали късмет, докато останалите от нас са урочасани, особено Ла Горда и аз. Не помните ли как ни ухапа едно и също куче? И как едни и същи гнили греди от тавана в кухнята на два пъти се стоварваха върху нас?