Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 7

— Наистина не зная какво е — каза той. — Сигурен съм, че никой тук не е наясно какво ни става, само дето всички се чувстваме много тъжни и нервни.

— Защото разговаряме за пирамидите ли? — попитах.

— Възможно е — отвърна мрачно той. — Самият аз не знаех, че фигурите са жени.

— Как да не си знаел, идиот такъв! — подскочи Лидия. Нестор като че се изплаши от избухването й. Сви се и овчедушно се усмихна.

— Може и така да е — съгласи се той. — В момента преживяваме много странен период. Вече никой не знае нищо със сигурност. Откакто ти влезе в живота ни, не сме на себе си.

Настъпи тягостно мълчание. Продължих да настоявам, че единственият начин да го разсеем, е да говорим за загадъчните колони на пирамидите. Жените разпалено се възпротивиха. Мъжете останаха мълчаливи. Имах чувството, че по принцип те са съгласни с жените, но тайно искат още да обсъждаме темата, точно каквото исках и аз.

— Разказвал ли ви е дон Хуан още нещо за пирамидите, Паблито? — попитах. Намерението ми беше да насоча разговора встрани от специфичната тема за Атлантите и все пак да се придържам към нея.

— Каза ни, че една пирамида в Тула е водещата — веднага откликна Паблито.

От тона на гласа му направих заключение, че той наистина има желание да говори. А вниманието на останалите чираци ме убеди, че всички тайно желаят да разменят мнения.

— Нагуалът каза, че тя насочва към второто внимание — продължи Паблито, — но че била плячкосана и всичко е разрушено. Каза също, че някои пирамиди били гигантски „неправения“. Не са били жилища, а места за воини, които там да сънуват и да упражняват второто си внимание. Всичко, което са правили, е запечатано в рисунки и фигури по стените.

— А след това — продължи той — дошъл навярно друг вид воини, които не одобрявали направеното от магьосниците на пирамидата с второто им внимание, и разрушили пирамидата и всичко вътре.

— Нагуалът смяташе, че новите воини са били воини от третото внимание, какъвто е самият той: воини, ужасени от злото при фиксирането на второто внимание. Магьосниците на пирамидите се занимавали прекалено много с фиксирането, за да осъзнаят какво става. И когато го постигнали, било вече късно.

В стаята беше тихо. Всички, включително и аз, бяхме като омагьосани от това, което той разказваше. Разбирах идеите, които той излагаше, защото дон Хуан ми ги беше обяснявал.

Дон Хуан казваше, че цялото ни същество се състои от два доловими сектора. Първият е познатото ни физическо тяло, което всички ние сме в състояние да възприемаме; вторият е сияйното тяло, което представлява нещо като пашкул, възприеман само от ясновидците — пашкул, който ни придава вид на гигантски сияйни яйца. Казваше също, че една от най-важните цели на магьосничеството е да се достигне този сияен пашкул; цел, която се изпълнява посредством сложната практика на сънуването, както и чрез строго, системно усилие, което той наричаше неправене. Той определяше неправенето като необичайно действие, което ангажира цялото ни същество, като го принуждава да осъзнае сияйния си сектор.