Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 6

— Как обясни дон Хуан тия видения? — попитах аз.

— Каза, че не са й останали никакви защитни сили — отвърна Нестор. — И поради това е могла да възприеме фиксирането на оня човек, второто му внимание, което [???]

— He. He разбирам какво имаш предвид, Паблито — казах аз. — Но то е защото дон Хуан никога не ми е разказвал нищо за това. За мен темата е абсолютно непозната. Моля те, разкажи ми всичко, което знаеш.

— Атлантите са нагуала; те са сънувачите. Те са редът на второто внимание, изведен напред, и именно затова са толкова страховити и загадъчни. Те са създания на войната, но не на разрушението.

— Другият ред колони — продължи той, — правоъгълните, са редът на първото внимание, тоналът. Те са прикривачите, и именно затова са покрити с надписи. Те са особено миролюбиви и мъдри, обратното на предния ред.

Паблито спря да говори и ме погледна почти предизвикателно, а после по лицето му се разля усмивка.

Реших, че ще продължи да обяснява думите си, но той остана безмълвен, сякаш чакаше моя коментар. Казах му колко съм озадачен и го подканих да продължи да говори. Стори ми се нерешителен, за момент се взря в мен, а сетне пое дълбоко дъх. Едва беше заговорил отново, когато гласовете на останалите се надигнаха в знак на протест.

— Всичко това Нагуалът вече ни го е обяснявал — каза нетърпеливо Ла Горда. — Има ли смисъл да се повтаря?

Опитах да ги накарам да разберат, че наистина нямам никаква представа за какво говори Паблито. Наложих се над тях той да продължи с обясненията си. Последва нова вълна от гласове, които говореха едновременно. По облещените погледи на малките сестри прецених, че вече са много ядосани, особено Лидия.

— Не искаме да говорим за тия жени — обърна се примирително към мен Ла Горда. — Самата мисъл за жените от пирамидите страшно ни изнервя.

— Какво ви става бе, хора? — извиках аз. — Защо се държите така?

— Не знаем — отговори Ла Горда. — Това е някакво чувство у всички ни — чувство, което ни разстройва. Само преди минута се чувствахме много добре, точно преди да започнеш да ни задаваш въпроси за тия жени.

Думите на Ла Горда послужиха като сигнал за тревога. Всички занаставаха и заплашително се насочиха към мен, говорейки високо.

Дълго време ми беше нужно, за да ги успокоя и да ги накарам отново да седнат. Малките сестри бяха много възбудени и настроението им като че ли се отрази и на Ла Горда. Тримата мъже останаха по-сдържани. Обърнах се към Нестор и направо го помолих да ми обясни защо жените са така развълнувани. Очевидно правех неволно нещо, което ги вбесяваше.