Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 5

— Когато Нагуалът и Хенаро се върнаха — поде отново Нестор, — Нагуалът ме изпрати заедно с Хенаро да върна камъка обратно на същото място, откъдето го бяхме изровили. Три дена Хенаро се мъчи да намери мястото. Най-накрая успя.

— А какво се случи с теб, Горда, след това? — попитах я аз.

— Нагуалът ме зарови — каза тя. Девет дена лежах гола в ковчег от кал.

Думите й предизвикаха нов дружен смях.

— Нагуалът й каза, че не може да излиза от него — обясни Нестор. — Нещастната Горда трябваше да ходи в ковчега и по малка, и по голяма нужда. После Нагуалът я напъха в клетка, която бе стъкмил от клонки и кал. От едната й страна имаше вратичка, за да й се подава храна и вода. Всичко останало беше запечатано.

— И защо я затвори така? — попитах.

— Това е единственият начин да предпазиш някого — обясни Нестор. — Трябваше да бъде поставена под земята, за да я изцели пръстта. Няма по-добър целител от пръстта; освен това Нагуалът трябваше да отстрани усещането от този камък, което се беше фокусирало върху Ла Горда. Калта е филтър, който не позволява нищо да минава през него, и в двете посоки. Нагуалът знаеше, че няма да й стане по-зле, ако постои заровена девет дена; можеше да й стане само по-добре. Както и се случи.

— Как се чувстваше заровена така, Горда? — попитах.

— Едва не полудях — каза тя. — Но бях длъжна да го сторя. Ако Нагуалът не ме беше напъхал там, сигурно щях да умра. Силата на този камък беше прекалено голяма за мен; собственикът му сигурно е бил грамаден човек. Убедена бях, че ръката му е двойно по-голяма от моята. Стискал е този камък, за да спаси кожата си, и най-накрая някой го е убил. Неговият страх ме ужасяваше. Усещах как нещо се е упътило към мен да изяде месата ми. Същото е изпитвал и оня човек. Бил е човек на силата, но го е нападнал някой още по-силен.

— Нагуалът казваше — продължи тя, — че щом веднъж си се сдобил с подобна вещ, тя ти носи беда, защото силата й влиза в предизвикателство с други подобни вещи и собственикът се превръща или в преследвач, или в жертва. Нагуалът каза, че естеството на тия вещи ги въвлича във воина, защото частта от нашето внимание, фокусирана върху тях, за да им вдъхне сила, е много опасна, агресивна част.

— Ла Горда е много алчна — намеси се Паблито. — Представила си е, че ако намери нещо, в което вече се е вселила огромна сила, тя също ще стане победител, защото в днешно време никой не предпочита да си прави труда да предизвиква силата.

Ла Горда потвърди това с леко движение на главата.

— Не знаех, че човек може да поеме и други неща, освен силата, която те съдържат — каза тя. — Когато за пръв път пъхнах пръст в дупката и задържах камъка в дланта си, ръката ми се стопли и по нея нагоре плъзна някаква вибрация. Усетих се наистина силна и голяма. Аз съм потайна и затова никой не узна, че държа камък в ръката си. След като го държах няколко дни, настъпи истинският ужас. Усещах, че някой е преследвал собственика на камъка. Изпитвах неговия страх. Без съмнение е бил могъщ магьосник и преследвачът е искал не само да го убие, но и да изяде месата му. Това вече истински ме изплаши. Още тогава щях да захвърля камъка, но чувството, което изпитвах, беше толкова ново, че като последна глупачка продължих да стискам камъка в ръката си. Когато най-после го пуснах, беше вече твърде късно. Нещо в мен се беше променило. Появиха ми се видения на мъже, които идваха към мен, мъже, облечени в странни дрехи. Усещах, че ме хапят, късат плът от краката ми с остри ножчета и със зъбите си. Направо обезумях!