Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 3

Ла Горда и трите сестри бяха страстни любителки на сънищата; те ми дадоха доброволно някои насочващи точки и ми показаха собствените си постижения. Дон Хуан беше описал „изкуството на сънуването“ като способност да се използват обикновените сънища и да се превърнат в овладяно съзнание с помощта на специализирана форма на внимание, която той и дон Хенаро наричаха второто внимание.

Очаквах, че тримата Хенароси ще ме обучават в своите постижения по отношение на друг аспект от учението на дон Хуан и дон Хенаро — „изкуството на прикриването“. С това изкуство на прикриването се запознах_като с комплект от процедури и положения, които позволяват да бъде извлечено най-доброто от всяка възможна ситуация. Но каквото и да ми казваха тримата Хенароси за прикриването, то нямаше нито възможностите, нито силата, които аз очаквах. Направих си извода, че или мъжете не практикуват в действителност това изкуство, или просто не искат да ми го покажат.

Престанах да ги разпитвам, за да дам възможност на всеки да се отпусне в отношението си към мен; всичките мъже и жени се успокоиха и повярваха, че след като вече не задавам въпроси, значи се държа като Нагуал. И всеки от тях пожела именно аз да го напътствам и съветвам.

За да откликна на тази тяхна молба, бях задължен да предприема цялостен преглед на всичко, на което ме бяха научили дон Хуан и дон Хенаро, и да навляза още по-надълбоко в изкуството на магьосничеството.

ПЪРВА ЧАСТ

ДРУГОТО „АЗ“

1

ФИКСИРАНЕТО НА ВТОРОТО ВНИМАНИЕ

НАБЛИЖАВАШЕ ОБЯД, когато стигнахме до дома на Ла Горда и малките сестрички. Ла Горда беше сама и стоеше пред вратата, зареяла поглед към далечните планини. Като ме видя, тя се сепна. Обясни, че била изцяло потънала в някакъв спомен, и се намирала на косъм от мига да си спомни нещо много смътно, свързано с мен.

Късно вечерта, след вечерята, Ла Горда, трите сестрички, тримата Хенароси и аз седнахме на пода в стаята на Ла Горда. Жените се настаниха една до друга.

Кой знае защо, макар да бях прекарал с всеки поотделно еднакъв период от време, бях разграничил Ла Горда като човек, който най-добре разбира притесненията ми. Другите сякаш не съществуваха за мен. Сметнах, че е така, вероятно защото Ла Горда ми напомняше за дон Хуан, а другите — не. Имаше нещо много естествено у нея и все пак тази естественост не се отнасяше толкова до действията й, колкото до чувствата, които изпитвах към нея.

Пожелаха да знаят с какво съм се занимавал. Разказах им, че току-що съм бил в град Тула, щата Идалго, където съм разглеждал някакви археологически разкопки. Направила ми е впечатление една редица от четири колосални, подобни на колони, каменни фигури, наречени „Атланти“, изправени на горната основа на една пресечена пирамида.