Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 3

— Твоят приятел наистина има проблем — каза дон Хуан и се засмя.

Държах да му разкажа всичките „ужасни“ неща, Които детето бе сторило, но той ме прекъсна.

— Няма нужда да ми разправяш за това нещастно момченце — каза той. — Няма нужда нито ти, нито аз да занимаваме мислите си с постъпките му по един или друг начин.

Произнесе го рязко, с твърд глас, но след това се бе усмихнал.

— И какво да направи моят приятел? — попитах го.

— Най-лошо ще бъде, ако принуди детето да се съгласи с него — каза дон Хуан.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че детето не бива да се бие, нито да се сплашва от бащата, ако не се държи така, както той би искал да се държи.

— Че как ще го научи на нещо, без да бъде строг с него?

— Приятелят ти трябва да накара някой друг да го набие.

— Та как ще остави друг да бие момчето му! — казах аз изненадан.

Дон Хуан сякаш се зарадва на реакцията ми и се закиска доволно.

— Твоят приятел не е воин — каза той. — Ако беше, щеше да знае, че най-лошото нещо е да ти липсва гъвкавост в общуването с хората.

— А как би постъпил воинът, дон Хуан?

— Воинът би постъпил стратегически.

— Още не мога да те разбера.

— Искам да кажа, че ако твоят приятел беше воин, щеше да помогне на детето си да спре света.

— И как може да направи това моят приятел?

— Ще му трябва собствена сила. Трябва да бъде магьосник.

— Но той не е магьосник.

— В такъв случай трябва да използва обикновени средства, за да помогне на детето да промени схващането си за света. Така няма да се спре светът, но все пак нещо ще стане.

Помолих го да ми обясни становището си.

— Ако аз бях на мястото на твоя приятел — бе казал дон Хуан, — щях първо да помоля някой да напляска малчугана. Щях да се помъча да намеря най-страшния на вид човек.

— За да изплашиш момчето?

— Не само да го изплаша, глупчо. Това малко момче трябва да бъде спряно, а боят от баща му не върши работа. Ако човек се опитва да спре подобните си, винаги трябва да бъде извън обкръжението, което ги подтиска. По този начин може да се въздейства върху натиска на обкръжението.

Идеята беше абсурдна, но ми се понрави.

Дон Хуан бе подпрял брадичка на лявата си длан. Лявата му ръка, притисната към гръдния му кош, се опираше на един дървен сандък, който служеше за масичка. Очите му бяха затворени, но очните му ябълки се движеха. Усещах, че ме гледа през клепачите. Тази мисъл ме уплаши.

— Кажи ми, какво още би могъл да направи моят приятел с детето си? — попитах аз.

— Кажи му да вземе и да иде някъде и много внимателно да избере някой грозен скитник — продължи той. — И да е по-млад. Някой, у когото още има сили.

И тогава дон Хуан начерта особена стратегия. Трябваше да науча приятеля си как да накара човека да го последва или да изчака на някое място, където той ще отиде със сина си. Човекът по предварително уговорен знак, който ще бъде подаден след някоя непристойна постъпка от страна на детето, щеше да изскочи от скришното място, да сграбчи детето и да го пребие от бой.

— След като човекът го изплаши така, твоят приятел трябва да опита всички начини, за да помогне на момчето да възстанови доверието си в него. Направи ли всичко това три-четири пъти, уверявам те, че детето ще почне да възприема нещата по-различно. Ще промени схващането си за света.