Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 5

Краят на чиракуването означаваше, че съм усвоил един нов облик на света по убедителен и автентичен начин и така съм добил способността да възприемам света по новому, в съответствие с този нов облик. С други думи, бях постигнал членство.

Дон Хуан твърдеше, че за да започне да „вижда“, човек най-напред трябва да „спре света“. „Спирането на света“ беше наистина подходящо за довеждане до известни състояния на съзнанието, в които делничната реалност се променя, защото потокът от възприятия, обикновено протичащ без прекъсване, е бил спрян от комплекс обстоятелства, чужди на този поток. В моя случай комплексът от обстоятелства, чужди на моя нормален поток от възприятия, беше магическото описание на света. Предварителното условие на дон Хуан за „спирането на света“ беше, че човек трябва да е убеден — с други думи, човек трябва да научи напълно новото описание, с цел да го съпостави със старото, и по този начин да скъса с догматичната си увереност, която е залегнала във всички нас, че валидността на нашите усещания, или нашата реална представа за света, не подлежи на съмнение.

Следващата стъпка след „спирането на света“ е „виждането“. Това за дон Хуан означаваше нещо като „реагиране на сетивните дразнения от страна на един свят извън описанието, което сме се научили да наричаме действителност“.

Моето твърдение е, че всички тези етапи могат да бъдат разбрани единствено по отношение на описанието, за което се отнасят, и тъй като неговият стремеж от самото начало бе да ми внуши именно описание, трябва да оставя уроците му да бъдат единственият път към същността му. Затова нека напътствията на дон Хуан говорят сами за себе си.

К. К.

ПЪРВА ЧАСТ

ДА СПРЕШ СВЕТА

1

ПОТВЪРЖДЕНИЯ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯ

— Разбрах, че знаеш много неща за растенията — казах на стария индианец пред мен.

Един мой приятел току-що ни бе запознал и ни бе оставил сами в помещението и сега разменяхме първите думи. Старецът ми бе казал, че се нарича Хуан Матус.

— Твоят приятел ли ти каза това? — попита ме той неочаквано.

— Да, той ми каза.

— Аз събирам растения или по-скоро те ми разрешават да ги събирам — каза той тихо.

Намирахме се в чакалнята на една автогара в Аризона. Попитах го на съвсем литературен испански език дали ще ми разреши да му задам няколко въпроса. Казах:

— Ще ми позволи ли господинът (кабалеро) да му задам няколко въпроса?

Думата „кабалеро“, която произлиза от „кабало“ — кон, първоначално е означавала „конник“ или благородник на кон.

Той ме погледна изпитателно.

— Аз съм конник без кон — каза той широко усмихнат и после добави: — Вече ти казах, че името ми е Хуан Матус.

Хареса ми неговата усмивка. Очевидно той беше човек, който цени непринудеността, и затова реших да отправя молбата си, без да се свеня.

Обясних му, че събирам и изучавам лечебни растения. Казах, че интересът ми е насочен главно към халюциногенния кактус пейот, за който бях учил надълго и нашироко в университета в Лос Анджелис.