Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 2

За да докаже това свое схващане, дон Хуан насочи основната част от усилията си да ме доведе до непреднамереното убеждение, че онова, което считам за непосредствен свят, е само обикновено описание на този свят — описание, което ми е внушавано от момента на моето раждане.

Той твърдеше, че всеки, който влиза в контакт с едно дете, става учител и непрекъснато му описва света, докато дойде моментът, когато детето започва да възприема света такъв, какъвто му е описван. Според дон Хуан ние не си спомняме тоя злокобен момент, просто защото никой от нас не би могъл да има каквато и да е точка за сравнение. От този момент нататък обаче детето става член на един колектив. То познава описанието на света; неговото членство в колектива се осъществява докрай, когато то бъде вече способно да тълкува сетивно, като се съобразява с това описание и по този начин го затвърдява.

Ето защо за дон Хуан реалността на нашия ежедневен живот се състои в един безкраен поток от сетивни тълкувания, които ние, лицата, участващи в този специфичен колектив, сме се научили да правим по един и същи начин.

Идеята, че сетивните тълкувания, изграждащи света, са като поток, е сродна с факта, че те протичат без прекъсване и рядко, да не кажем никога, могат да бъдат оспорвани. Всъщност реалността на света, който познаваме, е нещо тъй неоспоримо, че основното схващане на магьосничеството за нашата реалност като едно от многото й описания едва ли може да се възприеме за сериозна постановка.

За мой късмет в процеса на чиракуването ми дон Хуан изобщо не се интересуваше дали приемам сериозно или не тази негова постановка, затова той продължи да изяснява становището си, макар аз да се противях, да не вярвах и да не можех да разбера онова, което той твърдеше. И тъй, като „учител по магия“, още от първия ни разговор дон Хуан започна да описва света пред мен. Трудността да схвана неговите идеи и методите му произлизаше от факта, че той се позоваваше на понятия, които бяха несъвместими с понятията, към които аз бях привикнал.

Той твърдеше, че иска да ме научи как да „виждам“ вместо просто „да гледам“ и че първата стъпка към „виждането“ е „да спра света“.

Години наред бях възприемал идеята за „спирането на света“ като тайнствена метафора, която в действителност не означава нищо. Едва по време на един непринуден разговор, който се състоя към края на уроците ми, аз разбрах напълно нейния обхват и значение като една от основните постановки в познанията на дон Хуан.

Дон Хуан и аз разговаряхме за различни неща по най-спокоен и безсистемен начин. Веднъж му разказах за един мой приятел и неговите проблеми с десетгодишния му син. Момчето, което през последните четири години живяло при майка си, се бе преместило да живее при моя приятел и изведнъж бе възникнал проблемът: как да се държи той с него? Според приятеля ми детето не вървяло добре в училище: липсвала му съсредоточеност и не се интересувало от нищо. Имало навика да бяга от часовете, да се държи лошо и да не се прибира вкъщи.