Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 6

Виждах, че нещастният доктор е крайно объркан, но го избави плътният, звучен глас на рижебрадия херцог, който проехтя като гонг, канещ на трапеза.

— Съгласен съм с мистър Уайлдър, че вие, доктор Хъкстейбъл, трябваше да се посъветвате с мен. Но тъй като вече сте се доверили на мистър Холмс, разбира се, ще бъде глупаво да не се възползуваме от неговите услуги. Няма да ходите в странноприемницата, мистър Холмс, а ще ми направите удоволствието да гостувате в Холдърнес хол.

— Благодаря на ваша светлост. Но мисля, че в интерес на моето разследване ще бъде по-благоразумно да остана на местопроизшествието.

— Както обичате, мистър Холмс. Разбира се, ако ви потрябват някакви сведения, мистър Уайлдър и аз сме на ваше разположение.

— Вероятно ще се наложи да ви потърся в Холдърнес хол — каза Холмс. — А сега, сър, само ще ви попитам как си обяснявате тайнственото изчезване на вашия син.

— Никак, сър.

— Ще ме извините, че засягам болезнен за вас въпрос, но не може другояче. Мислите ли, че херцогинята има някакъв пръст в тази работа?

Високопоставеният министър явно се поколеба.

— Не мисля — отговори той най-после.

— Тогава най-вероятното обяснение е, че детето е било отвлечено с цел да се поиска откуп. Не ви ли е отправяно такова искане?

— Не, сър.

— Още един въпрос, ваша светлост. Научих, че сте писали на сина си в деня на нещастието.

— Не, писах му предишния ден.

— Точно така. Ала го е получил на другия ден?

— Да.

— Имаше ли в писмото ви нещо, което би го разстроило или подтикнало към такава стъпка?

— Не, сър, абсолютно нищо.

— Сам ли подадохте това писмо?

Отговорът на благородника бе изпреварен от неговия секретар, който се намеси малко раздразнено.

— Негова светлост има навика да подава сам писмата си — каза той. — Това писмо беше сложено заедно с други на писалището в кабинета и аз лично ги поставих в чантата за кореспонденция.

— Сигурен ли сте, че то беше между тях?

— Да; видях го.

— Колко писма написа ваша светлост тоя ден?

— Двайсет или трийсет. Аз водя широка кореспонденция. Но има ли това нещо общо с въпроса?

— Не съвсем — отговори Холмс.

— Аз лично — продължи херцогът — посъветвах полицията да насочи вниманието си към Южна Франция. Както вече казах, не вярвам херцогинята да е подтикнала сина ми към такава чудовищна постъпка, но при неговото своенравие възможно е да е избягал при нея, подпомогнат и насъскван от този немец. А сега, доктор Хъкстейбъл, ще трябва да се връщаме в Холдърнес хол.

Чувствувах, че Холмс иска да зададе още въпроси, но последните резки думи на благородника даваха да се разбере, че разговорът е приключен. Изглежда, че това обсъждане на интимните му семейни работи с външен човек не допадаше на неговия строг аристократизъм и той се страхуваше да не би всеки нов въпрос да хвърля все по безмилостна светлина в дискретно затъмнените кътчета на частния му живот.

Когато благородникът и неговият секретар си отидоха, моят приятел с присъщата си енергичност веднага пристъпи към разследване.