Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 4

— Да, сър, ала се оказа много разочароващо. Отначало като че ли откриха някаква следа: узна се, че някакво момче и млад мъж били забелязани да потеглят от една близка гара с ранен влак. Снощи обаче ни съобщиха, че ги настигнали в Ливърпул и се разбрало, че нямат нищо общо с тази работа. Тогава именно, отчаян и разстроен, след безсънна нощ, още с първия влак пристигнах право при вас.

— Предполагам, че след като е тръгнала по тази лъжлива следа, местната полиция е продължила следствието вече не така ревностно?

— Дори напълно го прекрати.

— Значи три дена са загубени. Пипано е много неумело.

— Съзнавам и го признавам.

— И все пак в последна сметка задачата е разрешима. С удоволствие ще се заловя с нея. Успяхте ли да установите някаква връзка между изчезналото момче и този учител по немски?

— Никаква.

— Преподавал ли е той на неговия клас?

— Не; доколкото зная, никога не са си разменяли дума.

— Много странно наистина. Имаше ли момчето велосипед?

— Не.

— Липсваше ли някакъв друг велосипед?

— He.

— Уверен ли сте?

— Напълно.

— Хм, нима сериозно мислите, че този германец е избягал с велосипед посред нощ с момчето на ръце?

— Не, разбира се.

— Как си го обяснявате тогава?

— Велосипедът може да е бил за заблуда. Навярно са го скрили някъде и са продължили пеш.

— Изглежда, така е; само че не ви ли се струва този начин за заблуда много плитък? Имаше ли други велосипеди под навеса?

— Още няколко.

— Не е ли по-разумно да скрие два велосипеда, щом иска да внуши, че са заминали с тях?

— Май вие сте прав.

— Разбира се, че съм прав. Теорията за заблудата отпада. Но случаят с велосипеда е удобна отправна точка за разследване. В края на краищата не е лесно да се скрие или унищожи велосипед. Още един въпрос. Идвал ли е някой при момчето в деня на изчезването му?

— Не.

— Получи ли то някакви писма?

— Да, едно писмо.

— От кого?

— От баща му.

— Отваряте ли кореспонденцията на учениците си?

— Не.

— Отде знаете тогава, че е било от баща му?

— На плика имаше герб и беше адресирано с особения ъгловат почерк на херцога. Освен това и херцогът си спомня, че му е писал.

— Кога преди това неговият син е получавал писмо?

— От няколко дни не беше получавал.

— А от Франция?

— Не, никога.

— Предполагам, разбирате какво имам пред вид с въпросите си. Или момчето е било отмъкнато насила, или е тръгнало доброволно. Във втория случай е бил необходим някакъв подтик, отвън, та толкова малко дете да стори такова нещо. Щом никой не го е посещавал, подтикът трябва да е дошъл с писма. Затова искам да разбера с кого е кореспондирало.

— Боя се, че тук не мога да ви бъда особено полезен. Доколкото ми е известно, кореспондираше единствено с баща си.

— И той му писал точно в деня на изчезването. Достатъчно дружелюбни ли бяха отношенията между баща и син?

— Негова светлост към никого не е особено дружелюбен. Той е всецяло погълнат от важни държавни въпроси и е почти недостъпен за обичайни човешки чувства. Но винаги е бил по своему внимателен към момчето.

— Обаче симпатиите на момчето бяха на страната на майката?

— Да.

— Казваше ли това?