Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 8

— Ами велосипедът? — настоявах аз.

— Добре де, добре! — тросна се Холмс нетърпеливо. — На добрия велосипедист шосе не му трябва. Равнината е пресечена от пътеки, а тогава е имало пълнолуние. Охо! Какво е това?

На вратата се почука тревожно и след миг в стаята влезе д-р Хъкстейбъл. В ръката си държеше синьо спортно кепе с бяла нашивка около козирката.

— Най-после имаме улика! — извика той. — Слава богу, най-сетне сме по следите на милото момче! Това е неговото кепе.

— Къде го намерихте?

— Във фургона на циганите, които бивакуваха на равнината. Те си заминаха във вторник. Днес полицията ги издирила и обискирала каруцата им. И открила това.

— Как го обясняват?

— Извъртали и лъжели… разправяли, че го намерили в равнината във вторник сутринта. Тези негодници сигурно знаят къде е момчето! Добре, че всички са вече под ключ. Страхът от закона или кесията на херцога положително ще ги накарат да изплюят камъчето.

— Досега всичко върви добре — каза Холмс, когато най-после докторът излезе от стаята. — Във всеки случай потвърждава предположението, че именно откъм равнината трябва да очакваме резултати. Тукашната полиция всъщност не е направила нищо, ако не се смята арестуването на тези цигани. Гледайте тук, Уотсън! През равнината минава поток. Вижте го тук на картата. На места той се разширява и заблатява, особено между Холдърнес хол и училището. В това сухо време няма смисъл да търсим следи на друго място, а тук несъмнено са останали някакви дири. Утре сутринта ще дойда да ви взема рано и двамата ще се опитаме да хвърлим светлина върху тази загадка.

Събудих се тъкмо когато се пукваше зората и видях до леглото си дългата, мършава фигура на Холмс. Той беше напълно облечен и личеше, че вече е излизал.

— Огледах поляната и навеса за велосипеди — каза той. — Поразходих се и в Дивия гъстак. Хайде, Уотсън, какаото е готово в съседната стая. Ще ви помоля да побързате, защото днес имаме много работа.

Очите му блестяха, а бузите му руменееха от въодушевление, като у ревностен труженик, който вижда, че го чака работа. Това беше друг Холмс — деен, енергичен, съвсем различен от вглъбения в себе си блед мечтател от Бейкър стрийт. И като гледах тази гъвкава, кипяща от нервна енергия фигура, чувствувах, че наистина ни предстои напрегнат ден.

Но той започна с най-горчиво разочарование. Изпълнени със светли надежди, поехме по кафеникавата торфена равнина, пресечена от безброй овчи пътечки, докато стигнахме широката светлозелена блатиста ивица, която ни делеше от Холдърнес хол. Ако момчето се е върнало в къщи, то трябва непременно да е минало оттук и при това не може да не е оставило следи. Но не се виждаше никаква диря нито от него, нито от немеца. С мрачно лице приятелят ми вървеше по края на тресавището и жадно се вглеждаше във всяко кално петънце по мъхестата му повърхност. Следи от овце имаше много, а на едно място, няколко мили по-нататък, крави бяха оставили отпечатъци от копитата си. Но нищо повече.