Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 11

Часовникът отчиташе в обратната посока. Сто секунди до началото. За добро или за зло, връщане назад нямаше. След минута и половина той щеше да премине в атмосферата на Юпитер и безвъзвратно да бъде хванат във властта на този гигант.

Изчисленията показваха три секунди забавяне — не беше толкова зле, като се има пред вид колко неизвестни неща имаше. Иззад стените на кабината долетя слаб стон, който постепенно прерасна във висок пронизителен рев. Шумът беше съвсем различен от шума при навлизането в атмосферата на Земята или на Марс. В тази разредена атмосфера от водород и хелий всички звуци се трансформираха с две октави по-високо. На Юпитер сигурно дори гръмотевицата трещеше с фалцетни обертонове.

Със засилването на рева растеше и натоварването. След няколко секунди той беше съвсем като парализиран. Зрителното му поле дотолкова се смали, че улавяше само часовника и акселерометъра — 15 „g“ и още четиристотин и осемдесет секунди…

Не загуби съзнание, иначе не можеше и да бъде. Дирята, оставена от „Кон-Тики“ в атмосферата на Юпитер, сигурно бе грандиозна — по това време тя се простираше вече на няколко хиляди километра. Петстотин секунди след навлизането в атмосферата натоварването започна да намалява — десет „g“, пет „g“, две… После настъпи почти пълна безтегловност. Падаше свободно, огромната орбитална скорост беше унищожена.

И внезапно разтърсване, тъй като и последните остатъци от нажежената до бяло топлинна защита бяха изхвърлени. Тя си беше свършила работата и нямаше повече нужда от нея — Юпитер можеше вече да си я вземе. Той освободи всички задържащи устройства освен две и зачака поредицата автоматични операции — следващата най-критична серия от събития.

Не видя кога се разтвори първият парашут, но почувствува лекия тласък и падането изведнъж се забави. „Кон-Тики“ загуби хоризонталната си скорост и се носеше надолу с повече от хиляда километра в час. Всичко зависеше от това, какво ще се случи през следващите шестдесет секунди.

И вторият парашут се отвори. Фокън погледна през илюминатора над главата си и с голямо облекчение забеляза, че зад падащия кораб се надигаха облаци бляскава диря. В небето като огромно цвете, разпростряло се на хиляди кубически метри разстояние, се издуваше балон, който поемаше разредения въздух. Скоростта на спускане намаля до няколко километра в час и се задържа така. Сега Фокън имаше много време. Цели дни щяха да минат, докато стигне повърхността на Юпитер.

Но рано или късно щеше да се добере дотам, дори и с нищо да не спомагаше за това. Балонът над главата му служеше за мощен парашут. Той нямаше подемна сила и не можеше да има, тъй като газът вътре в него и газът отвън беше еднакъв.

Реакторът заработи с характерния си малко неспокоен пукот, като изхвърляше нагоре струи топлина. След пет минути скоростта на спускането стана нула, след шест корабът започна да се издига. Според радиовисотомера той се бе установил на около четиристотин километра над повърхността, или по-скоро над онова, което минаваше за повърхност на Юпитер.