Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 32

Човешката раса ставаше за него все по-далечна, родствените връзки все по-слаби. Тези дишащи въздух и чувствителни към радиацията снопове от неустойчиви въглеродни съединения нямаха право да излизат извън атмосферата. Нека си седят, където е естественият им дом — Земята, Луната и Марс.

Един ден истинските господари на космоса щяха да станат машините, а не хората. Фокън не беше нито едното, нито другото. Осъзнал вече съдбата си, той изпита мрачна гордост от своята уникална самотност — първият безсмъртен мост между двата вида разум.

И в края на краищата той щеше да бъде посланикът между старото и новото, между съществата, съставени от въглерод, и съществата, направени от метал, които един ден трябваше да ги изместят.

И едните, и другите щяха да имат нужда от него през идните неспокойни столетия.

Информация за текста

Arthur Clarke

A Meeting With Medusa, 1971

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/81]

Последна редакция: 2008-11-13 17:30:00