Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 10

Сънищата, от които най-много се страхуваше, винаги започваха от момента на връщането му в съзнание. Физическата болка беше слаба, в същност той нищо не чувствуваше. Намираше се в мрак и тишина и му се струваше, че дори не диша. А най-страшното — не усещаше крайниците си. Не можеше да премести нито ръцете, нито краката си, защото не знаеше къде са.

Първа отстъпи тишината. След няколко часа, а може би и дни, той улови слабо туптене и накрая след дълго мислене заключи, че то е туптенето на собственото му сърце. Първата от множеството му грешки.

Усети и леки бодежи, проблясък от светлина, едва забележим натиск на все още безчувствените си крайници. Едно по едно възприятията му се възвърнаха, а заедно с тях и болката. Трябваше на всичко да се учи отново, да повтори детството си още от люлката. Макар паметта му да не беше засегната и да разбираше какво му говорят, цели месеци минаха, преди да отвърне както трябва, а не само да мига с очи. Помнеше щастливите моменти, когато пророни първата дума, сам разгърна страницата на една книга и накрая се научи да се движи със собствени сили. Истинска победа, но подготовката й му бе отнела почти две години. Хиляди пъти бе завиждал на онова супершимпанзе, но той нямаше избор. Лекарите решиха вместо него. И сега, дванадесет години по-късно, се намираше там, където не бе попадало нито едно човешко същество преди него и се движеше по-бързо от когото и да било друг в света досега.

„Кон-Тики“ вече излизаше от мрака и зората на Юпитер преграждаше небето с титанична светла дъга, когато настоятелният звънец на будилника измъкна Фокън от обятията на съня. Неизменните кошмари (опита се да извика медицинската сестра, но нямаше сили дори да натисне копчето) бързо избледняха в съзнанието му. Пред него стоеше най-голямото, а може би и последното приключение в живота му.

Призова Центъра за управление — намираше се почти на шестдесет хиляди километра от него и бързо се спускаше под кривата на Юпитер, — за да докладва, че всичко е наред. Скоростта му току-що мина петдесет километра в секунда (като в книгите) и след половин час „Кон-Тики“ щеше да навлезе във външните слоеве на атмосферата и да започне най-тежката маневра в цялата Слънчева система. Вече десетки сонди бяха издържали на това огнено изпитание, но те представляваха здрави, устойчиви компактни съоръжения, в състояние да понесат няколкостотин гравитационни сили. Преди да се установи в горните слоеве на атмосферата на Юпитер, „Кон-Тики“ щеше да постигне максимума от 30 „g“, а средната сила на притеглянето е 10 „g“. Фокън започна много внимателно и старателно да затяга сложната система за превързване, която щеше да го закове към стените на кабината. Когато привърши, той фактически беше станал част от конструкцията на кораба.