Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 8

С голямо усилие на волята Уебстър наруши хипнотизиращото обаяние на спомена отпреди десет години. Този полет го бе направил привърженик на по-леките от въздуха апарати и го бе накарал да осъзнае огромните размери на Индия дори в един свят, който можеше да се обиколи за деветдесет минути. И все пак, повтори си той, Юпитер към Земята се отнася тъй както Земята към Индия…

— Да приемем аргументите ти, да допуснем, че и средства има. Пак остава един въпрос, на който трябва да отговориш. Защо смяташ, че ти ще се справиш по-добре от ония, как ги нарече, триста и двадесет сонди-роботи, които вече са били там?

— Аз съм с по-добра квалификация от тях и като наблюдател, и като пилот. Особено като пилот. Не забравяй, че никой на тоя свят няма по-голям опит от мен с по-леките от въздуха летателни апарати.

— Ти можеш да си седиш в пълна безопасност на Ганимед и оттам да направляваш полета.

— Точно в това е въпросът! Веднъж вече сме постъпили така. Не помниш ли кое погуби „Куин Елизабет“?

Да, Уебстър знаеше много добре причината, но само отговори:

— Продължавай.

— Закъснението. Закъснението. Оня идиот от телевизионната платформа мислел, че използува местния радиопредавател. А съвсем случайно го били превключили към спътник. Може би вината все пак не беше негова, но той трябваше да забележи. Половин секунда закъснение за една обиколка. В спокойна атмосфера и това нямаше да е от значение. Всичко направи въздушното течение над Големия каньон. Когато платформата се наклони и той се опита да я оправи, тя се наклони на другата страна. Карал ли си някога кола по неравен път с половин секунда закъснение в хода на кормилото?

— Не съм и нямам намерение. Но мога да си представя.

— И така, Ганимед е на разстояние един милион километра от Юпитер. Това означава приблизително шест секунди закъснение. Не, ръководителят на полета е нужен там, на място, за да вземе навреме предпазни мерки. Сега ще ти покажа нещо. Може ли да я използувам?

— Моля!

Фокън взе картичката от бюрото на Уебстър. За Земята картичките бяха нещо старомодно, но тази тук показваше триизмерния марсиански пейзаж и беше нашарена с екзотични и скъпи марки. Той я държеше така, че тя увисна вертикално.

— Стар номер, но ще ми помогне да изясня случая си. Постави палеца и показалеца си от двете й страни, но не я докосвай. Ето така.

Уебстър протегна ръка, готов всеки момент да стисне картичката.

— А сега я хвани.

Фокън почака няколко секунди. После без предупреждение пусна картичката. Пръстите на Уебстър се затвориха в празно пространство.

— Ще повторя, за да ти докажа, че тук няма илюзия. Виждаш ли?

И падащата картичка пак се плъзна между пръстите на Уебстър.

— Сега опитай ти с мен.

Този път Уебстър взе картичката и я пусна без предупреждение. За малко да му се изплъзне, но Фокън я хвана. На Уебстър дори се стори, че чува прищракването на пръстите, толкова бърза беше реакцията на другия.