Читать «Малчугана» онлайн - страница 90

— Как стана известно, че хората мислят с главите си? — пита ме той.

Малко се обърквам и започвам да се мятам като във вода. Както и по-рано, той ме слуша внимателно и аз постепенно изплувам, почвам да усещам твърда почва под краката си и всичко върви уж гладко и като че и двамата сме доволни, но когато свършвам, момчето обявява:

— Не. Това е много частен случай. Не важи винаги и навсякъде. Ако аз мисля само с глава, то защо никак не мога да мисля без ръце?…

Усещам, че стъпваме върху несигурна почва. Центърът категорично ми предписа да отклонявам на всяка цена разговорите, които биха могли да подскажат на Малчугана идеята за аборигените. И в същност правилно предписа. Но не ми се удава напълно да избягвам тези разговори и напоследък забелязах, че Малчугана някак много болезнено преживява дори собствените си мисли относно своя начин на живот. Може би започва да се досеща? Кой го знае… Вече няколко дни очаквам прекия му въпрос. Искам да го зададе и се боя от него.

— Защо вие можете, а аз не мога?

— Това още точно не го знаем — признавам и внимателно добавям: — Съществува предположение, че ти все пак не си съвсем човек…

— Тогава какво представлява човекът? — веднага се осведомява той. — Какво представлява съвсем човекът.

Доста смътно си представям как може да се отговори на такъв въпрос и обещавам да му разкажа за това при следващата ни среща. Той ме направи истински енциклопедист. Понякога по цяло денонощие приемам и усвоявам информация. Главният информационен пункт работи за мен, най-големите специалисти в най-различни области на знанието работят за мен, имам право всяка минута да се свържа с когото и да е от тях и да помоля за разяснение — относно моделирането на П-абстракции, обмяната на веществата при абисалните форми на живот, методиката за създаване на шахматни етюди…

— Имаш уморен вид — съчувствено забелязва Малчугана. — Уморен ли си?

— Нищо — отговарям. — Трае се.

— Странно е, че ти се изморяваш — замислено съобщава той. — Аз, кой знае защо, никога не се уморявам. А какво е това умора?

Поемам повече въздух в гърдите си и започвам да му обяснявам какво значи умора. Без да престане да ме слуша, той прави фигури от камъчета, които старият добър Том обработи за него, като им придаде форма на кубчета, кълба, паралелепипеди, конуси и по-сложни фигури. В момента, когато завършвам, пред Малчугана израства съвсем сложно съоръжение, неприличащо абсолютно на нищо, но само по себе си хармонично и странно осмислено.

— Ти разказа добре — казва Малчугана. — Кажи ми, записва ли се нашата беседа?

— Да, разбира се.

— И образът е добър, ясен? Образът!

— Както винаги.

— Тогава нека дядо да разгледа тази фигура. Виж, дядо: точките на изстиване са тук, тук и тук…

Дядото на Малчугана, Павел Александрович Семьонов, работи в областта на реализирането на абстракциите според Парсивал. Той е редови учен, но е човек с голяма ерудиция и Малчугана поддържа постоянна творческа връзка с него. Павел Александрович ми каза, че Малчугана често мисли наивно, но винаги оригинално и някои от неговите конструкции представляват определен интерес за теорията на Парсивал.