Читать «Малчугана» онлайн - страница 87

Чух дълбоката въздишка на Комов, после настъпи дълбоко мълчание. Когато Комов отново заговори, гласът му беше някак необикновен, някак пречупен. Почна да говори за Странниците, отначало се учуди, че с поставянето на охранителен спътник Странниците са рискували, при това рискът е граничел с престъпление, но после сам си спомни някои косвени данни, според които Странниците винаги пътешествуват на цели ескадри и всеки единичен звездолет според тях не може да бъде нищо друго освен автоматична сонда. Спомена още, че и на Земята вече свършва полувековната варварска епоха на единичните полети за свободно разузнаване — твърде много жертви, твърде много нелепи грешки, твърде малко полза. „Да — съгласяваше се Горбовски, — аз също мислих за това.“ По-нататък Комов си спомни за случаите на загадъчно изчезване на автоматичните разузнавачи, изпратени към някои планети. „На нас все не ни оставаше време да анализираме тези изчезвания, а сега вече те се явяват в нова светлина.“ „Наистина! — ентусиазирано подхвана Горбовски. — За това някак не бях помислял, много интересна мисъл.“ Поговориха за охранителния спътник, учудиха се, че е носил само два заряда, опитаха се да отгатнат какви трябва да са в такъв случай представите на Странниците за обитаемостта на Вселената, откриха, че в крайна сметка те не се отличават много от нашите представи, но пък изниква мисълта, че Странниците очевидно са имали намерение да се върнат тук, но кой знае защо не са се върнали — може Боровик да е прав, като предполага, че Странниците изобщо са напуснали Галактиката. Комов полушеговито предположи, че аборигените са в същност Странниците — успокоени, наситени с външна информация, затворени в себе си. Горбовски отново намекна за идеите на Комов и също на шега започна да го разпитва как трябва да се оцени една такава еволюция според теорията на вертикалния прогрес.

След товз поговориха за здравето на доктор Мбога и внезапно прескочиха на темата за умиротворяването на някаква Островна империя и за ролята, която изиграл някой си Карл-Лудвиг, когото те, също кой знае защо, наричаха Странник; плавно и някак си неуловимо преминаха от Карл-Лудвиг към въпроса за пределите на компетентността на Съвета за галактическа безопасност, съгласиха се, че в тяхната компетентност влизат само хуманоидни цивилизации… Много скоро престанах да разбирам за какво говорят и главно — защо говорят именно за това.

После Горбовски каза:

— Извинете ме, Генадий, съвсем ви изморих. Идете да си починете. Беше ми много приятно да разговарям с вас. Все пак отдавна не сме се виждали.

— Но скоро, разбира се, ще се видим — проговори Комов с горчивина.

— Да, мисля, че след около два дни. Бадер е вече на път, Боровик също. Смятам, че в други ден целият Комкон ще бъде на базата.