Читать «Малчугана» онлайн - страница 85

— Разбирам — каза Горбовски. — Зная вашите идеи, ценя ги. Зная в името на какво предлагате да се рискува. Но съгласете се, рискът не трябва да преминава известни граници. Разберете, още от самото начало бях на ваша страна. Знаех какво рискуваме, беше ме страх, но все си мислех: А ако стане? Какви перспективи, какви възможности!… И още, през цялото време смятах, че винаги ще успеем да отстъпим. И през ум не ми минаваше, че момчето ще се окаже толкова общително, че нещата само за две денонощия ще отидат така далеч. — Горбовски направи пауза. — Генадий, контакт няма да има. Време е да се бие отбой.

— Контакт ще има! — каза Комов.

— Контакт няма да има — меко, но настойчиво повтори Горбовски. — Генадий, та вие прекрасно разбирате, че имаме работа със затворена цивилизация. С разум, затворен в себе си.

— Това не е затвореност — каза Комов. — Това е квазизатвореност. Те са стерилизирали планетата и явно я поддържат в това състояние. Те кой знае защо са спасили и са възпитали Малчугана. Те, най-сетне, много добре са осведомени за човечеството. Това е квазизатвореност, Леонид Андреевич.

— Е, Генадий, абсолютната затвореност е теоретическо идеализиране. Разбира се, винаги остава някаква функционална дейност, насочена навън, например санитарно-хигиенната. Що се отнася до Малчугана… Разбира се, всичко това са догадки, но нали ако цивилизацията е достатъчно стара, хуманизмът й може да се превърне в безусловен социален рефлекс, в социален инстинкт. Детето е било спасено просто защото подобна акция… е била необходима.

— Всичко това е възможно — каза Комов. — Но сега не е време за догадки. Важното е, че това е квазизатвореност, че има отворени вратички за контакт. Разбира се, процесът на сближение ще бъде много дълъг. Може би ще е нужен един път и половина или два пъти повече време, отколкото при сближаването с обикновена отворена цивилизация… Не, Леонид Андреевич. За всичко това съм мислил и сами разбирате, че не ми казахте нищо ново. Вашето мнение против моето — и толкова. Вие предлагате да отстъпим, а аз искам да изполузвам този единствен шанс докрая.