Читать «Малчугана» онлайн - страница 14

— Тогава по-добре да не изпращаме нищо. Дайте да се качим на глайдера, да излетим веднага дотам и още днес да съставим пълен акт…

Вандерхузе поклати глава.

— Не, Генадий, аз съм категорично против. Комисиите от този род трябва да се състоят минимум от трима души. Освен това вече се стъмни, няма да имаме възможност да огледаме детайлно местността наоколо… И изобщо подобни работи трябва да се вършат с ясна глава, а не в края на пълен работен ден. Генадий, вие как мислите?

Комов, стиснал тънките си устни, почука леко с юмрук по масата.

— Ах колко ненавреме — произнесе той с досада.

— Тези неща винаги са ненавреме — утеши го Вандерхузе. — Нищо, утре сутринта ще идем там тримата…

— Може би в такъв случай изобщо нищо да не съобщаваме днес? — прекъсна го Комов.

— А, вижте, за това нямам право — казах аз със съжаление на Вандерхузе. — Пък и какъв смисъл има за нас — да не съобщаваме?

Комов стана, сложи ръцете си зад гърба и погледна Вандерхузе отгоре надолу.

— Яков, как не разбирате — вече откровено раздразнен произнесе той. — Корабът е от стар тип, неизвестен е, бордовият дневник кой знае защо е изтрит… Ако ние изпратим донесението в такъв вид — грабна от масата едно листче и го размаха пред лицето на Вандерхузе, — Сидоров ще реши, че ние или не искаме, или сме неспособни сами да направим експертизата. За него това ще бъде още една грижа — да съставя комисия, да търси хора, да се отбранява от любопитните безделници… Ние ще се поставим в смешно и глупаво положение. И друго, в какво ще се превърне работата ни, Яков, ако тук се яви тълпа от любопитни безделници?

— Хм — каза Вандерхузе. — Тоест, с други думи, вие не искате струпване на външни лица на нашия участък. Така ли?

— Точно така — произнесе твърдо Комов.

Вандерхузе сви рамене.

— Какво пък… — Той помисли малко, взе листчето от Комов и добави няколко думи към текста. — А така може ли? „ЕР-два, за базата — прочете в скоропоговорка той. — Извънредна. В квадрат сто и две е намерен катастрофирал земен кораб тип «Пеликан», регистрационен номер такъв и такъв, в кораба има останки от двама души, предполага се мъж и жена, бордовият дневник е изтрит, подробна експертиза… — на това място Вандерхузе повиши глас и вдигна пръст, за да засили ефекта — започваме утре“. Вие, Генадий, на какво мнение сте?

Комов няколко секунди замислено се поклащаше от пръсти на пета.

— Добре — проговори най-после той, — нека бъде така. Както искате, само да не ни пречат. Нека бъде така.

Той бързо напусна кабината. Вандерхузе се обърна към мене.

— Стас, моля те, предай я. И вече е време за обяд, ти как смяташ? — Стана и замислено произнесе една от загадъчните си фрази; — Стига да има алиби, трупове ще се намерят.

Аз зашифровах радиограмата и я изпратих с извънреден импулс. Беше ми някак тревожно. Нещо съвсем наскоро, буквално преди минута, се бе забило в подсъзнанието ми като трън и ме глождеше. Поседях пред радиостанцията, вслушвах се. Да, съвсем друго е — да се вслушваш, когато знаеш, че корабът е пълен с народ. Ето, по кръговия коридор премина бързо Комов. Походката му винаги е една такава, сякаш бърза за някъде, но същевременно знае, че може и да не бърза, тъй като без него нищо няма да започне. А сега Вандерхузе боботи нещо неразбрано. Мая му отговаря и гласът й е както обикновено — висок и независим, изглежда, вече се е успокоила или поне се владее. И няма нито тишина, нито пустота, нито мухи в паяжина… Изведнъж разбрах какъв беше трънът: гласът на умиращата жена в моята халюцинация и умрялата жена в разрушения звездолет… Съвпадение, разбира се… Страшничко съвпадение, без съмнение.