Читать «Малчугана» онлайн - страница 12

Щом зърнах лицата на Мая и Вандерхузе, всички тези мисли моментално изхвъркнаха от главата ми. Комов — той изглеждаше както обикновено и както обикновено се оглеждаше с такъв вид, като че всичко наоколо беше негово, принадлежеше му отдавна и вече му беше омръзнало. А Мая беше пребледняла чак до посиняване, сякаш й беше лошо. Комов вече бе скочил на пясъка и кратко ме попита защо не отговарям на радиоповикванията (в този момент погледът му се плъзна по кристалофона на ухото ми, той се усмихна пренебрежително и без да чака отговор, влезе в кораба). Вече и Вандерхузе излезе, без да бърза, от глайдера и закрачи към мен, кой знае защо клатейки тъжно глава, повече от всякога напомнящ болна стара камила. А Мая все така неподвижно седеше на своето място, затворена в себе си, скрила долната част на лицето си в кожената яка и очите й бяха някак стъклени, а червеникавите й лунички изглеждаха черни.

— Какво се е случило? — попитах уплашено.

Вандерхузе спря пред мен. Вдигна глава, брадата му се издаде напред. Хвана ме за рамото и леко ме раздруса. Сърцето ми се сви, не знаех какво да мисля. Той отново ме разтърси за рамото и каза:

— Много тъжна находка, Стас. Намерихме един загинал кораб.

Аз преглътнах конвулсивно и попитах:

— Наш ли?

— Да. Наш.

Мая бавно излезе от глайдера, вяло ми махна с ръка и се отправи към кораба.

— Има ли много убити? — попитах.

— Двама — отговори Вандерхузе.

— Кои са? — с мъка попитах аз.

— Засега не знаем. Корабът е стар. Аварията е станала преди много години.

Той ме хвана под ръка и двамата заедно тръгнахме след Мая. Сърцето ми се поотпусна. Естествено, отначало аз реших, че е катастрофирал някой от нашата експедиция. Но все едно…

— Тази планета никога не ми е харесвала — изтръгна се от мене.

Влязохме в кесона, съблякохме се и Вандерхузе се зае грижливо да почиства кожуха си от полепналите репеи и тръни. Не го дочаках и тръгнах към Мая. Тя лежеше на леглото, подвила крака, с лице, обърнато към стената. Позата й веднага ми напомни някои неща и аз си казах: по-спокойно, без разните там хълцания и съпреживявания. Седнах до масата, побарабаних с пръсти и се осведомих с най-делови тон:

— Слушай, корабът действително ли беше стар? Вандер каза, че е катастрофирал преди години. Така ли е?