Читать «Малчугана» онлайн - страница 15

Глава трета

ГЛАСОВЕ И ПРИЗРАЦИ

Колкото и да е странно, но спах като убит. Сутринта станах както обикновено половин час преди другите, изтичах до кухнята да проверя готова ли е закуската, прескочих до кабината да видя как са моите момчета и след това изскочих навън да правя ведрина. Слънцето още не се беше вдигнало над планините, но вече беше съвсем светло и много студено. Ноздрите ми залепваха, ресниците се смръзваха, размахвах ръце колкото сила имам, прикляквах и изобщо бързах да свърша по-скоро и да се върна на кораба. И изведнъж забелязах Комов. Както изглежда, днес той беше станал преди мен, бе ходил някъде и сега се връщаше откъм строителната площадка. Комов вървеше не както обикновено, а бавно, сякаш беше замислен, и разсеяно се потупваше по крака с някакво клонче. Вече свършвах ведрината, когато той се приближи досами мен и ме поздрави. Естествено, аз също го поздравих и вече се канех да се гмурна в люка, но той ме спря с въпроса си:

— Кажете, Попов, когато оставате тук сам, отлъчвате ли се нанякъде от кораба?

— Тоест? — учудих се дори не толкова на въпроса му, колкото на самия факт, че Генадий Комов благоволи да се заинтересува как си прекарвам времето. Отношението ми към Генадий Комов беше сложно. Не го обичах много.

— Тоест — дали ходите някъде? До блатото, например, или към хълмовете…

Мразя този маниер — когато говориш с човека, да гледаш някъде встрани, а не в него. При това сам да си облечен в топъл кожух с качулка, а човекът само по едно спортно кастюмче на голо. Но въпреки всичко Генадий Комов си беше Генадий Комов и затова, обхванал с ръце раменете си и подскачайки на място, отговорих:

— Не. И без това не ми стига времето. Не ми е до разходки.

Най-после той благоволи да забележи, че замръзвам, и вежливо посочи с клончето към люка, като каза! „Моля. Студено е“. Но в кесона отново ме спря.

— А роботите отдалечават ли се от строителната площадка?

— Роботите ли? — Не можах да разбера накъде бие. — Не. Защо?

— Е, как да кажа… Например за строителни материали.

Той постави грижливо клончето до стената и започна да отваря ципа на кожуха си. Взех да се ядосвам. Ако по някакъв начин беше подушил за нередностите в моята строителна система, първо, това не беше негова работа и, второ, можеше да ми го каже направо. Що за разпит, наистина.

— За кибернетичната система от този тип — колкото се може по-сухо казах аз — строителен материал е това, което е под краката й. В дадения случай — пясък.

— И камъни — добави той небрежно, като закачваше кожуха си на закачалката.