Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 58

— Приятели — започна тя — Време е за голямата изненада, организирана от екипажа на „Герой“, затова ще помоля тук присъстващия Куинси Дитрих Медейра да дойде при мен!

Но той не помръдна!

Цялото това представление го бе вцепенило напълно!

— Анджи — прошепна той — кажи ми, че сънувам, моля те!

— Не, Куинси — каза тя — не сънуваш. Хайде, върви при Ребека. Всички искат да те видят. Виж децата — те тръпнат в очакване да се появиш на сцената.

Той я послуша и въпреки че краката му отказваха да го слушат, бавно се насочи към Беки.

В мига, в който застана до нея и се обърна към присъстващите на това мероприятие хора, децата извикаха дружно:

— Да живее Куинси Медейра!

След което две от тях пристъпиха към него и му връчиха хвалебствена грамота, а едното се приближи съвсем близо и му окачи собственоръчно изработен медал с надпис:

Достоен представител на нашето училище, герой на новото поколение — Куинси Медейра!

След като това начинание бе изпълнено, Ребека отново заговори:

— Моля да дойде на сцената и тук присъстващият полковник, капитан на кораба „Герой“ и наш спонсор — Антонио Севаро.

Капитанът изпълни молбата й, за което бе награден с бурни ръкопляскания.

Децата връчиха грамота и на него, като медалът му бе окачен от единия от ръководителите им.

Надписът там гласеше:

Медал за заслуги към обществото от стажантите на „Герой“. Връчва се от името на училищното настоятелство на неговия бивш възпитаник Куинси Медейра!

— Скъпи приятели — продължи речта си Ребека. — При все, че почти провали изненадата ни, и се наложи да го отдалечим от нея по някакъв начин, за да дадем възможност на кадетите да се подготвят за церемонията, ние успяхме да се впишем във времето и можем да продължим тържеството.

Мили кадети! Този ден е голям празник за нас! Днес се навършва една година от създаването на военноморска база „Медейра“!

С радост искам да съобщя на всички тук присъстващи приятели на Куинси и нашите малки кадети, че Куинси Медейра е сред нас и тържеството може да бъде открито!

Нека капитан Мануел Гарсия, лейтенант Джерълд Мортимър и лейтенант Джинивър Гарсия да дойдат при мен. Нека дойдат и нашите приятели и доброволци в това начинание лейтенант Доминик Санчес и Толедо Сервантес.

И ако Арчибалд Мортимър е сред присъстващите, също да дойде при нас. Дано е приел поканата ни и нека ни прости за това, че го оставихме извън този проект!

— Но това са моите приятели! — възкликна смаяно Анджела. — Ето какво са правили след напускането на кораба! Но какво общо има Тони с това?

— Надявам се да разберем — каза Фатима. — Толедо също е сред тях, и той като чичо си умее да пази тайна.

— Но защо Арчи не е между тях?

— Аз не знаех за това, Анджи!

Тя се обърна и застана очи в очи с Арчи.

— Как така не си знаел?

— Така — отсече той — Забравили са да ми кажат за това, което са намислили. Но това няма значение сега, аз засегнах Ребека твърде много и единственото, което искам е, тя да ми прости.

— А Куинси? — попита Анджела.

— Струва ми се, че лейтенант Медейра няма да дочака края на церемонията, която очевидно е в негова чест — засмя се Арчи, който се бе загледал към приятелите си. — Погледнете го, ще припадне всеки момент.