Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 57
Антония Станчева
— Скоро ще разбереш! — отговори на въпроса му Севаро.
Те отминаха постройките и завиха зад ъгъла.
Там имаше голяма, добре подредена маса, над нея се издигаше огромна шатра, която скриваше останалата част от двора.
— Но къде са децата? — учудено се оглеждаше Куинси — Тук е толкова тихо, ако не бяха тази шатра, приготвената маса и тренировъчните уреди в предния двор, бих си помислил, че това място е запустяло.
— Да влезем в училището — предложи Ребека — Може би децата са там.
Те отново се върнаха в предния двор и влязоха в училището, което бе осеяно с лозунги и картини.
На източната стена бе изрисувано училището, а под него бе изписано:
Ако си умен — учи се, ако си мечтател — мечтай! Тук приятели ще намериш — бъди приятел докрай!
На западната стена имаше картина на огромен старинен кораб, а под него друг лозунг:
Има болки, които понасяме, и удари, които търпим, и спомени, които отнасяме в нощите, в които не спим!
Има обич, която очакваме, има скръб, за която мълчим, и в тези минути съзнаваме, че сме длъжни да продължим!
Северната стена сякаш бе изглед към небето и сияйните звезди, но всъщност това беше само фон, под който бе написано посланието:
За щастливите е кратък и най-дългият живот, а за нещастните изглежда вечност и само една нощ!
На южната стена беше нарисуван друг кораб, който сякаш бе акостирал върху книга, а лозунгът гласеше:
Който дава живот на ума и съзнанието си, той не умира!
Когато влязоха в класната стая, дори Анджела се удиви!
Въпреки че изглеждаше като зашеметена от това, което видя досега, нямаше как да не забележи добре подредените чинове на учениците, чистотата, която излъчваше стаята, черната дъска, на която бе изписано с големи букви:
Добре дошли, Приятели!
и най-вече лозунгът над нея:
Задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците!
— Но къде са децата? — попита Куинси озадачен.
— Да се върнем в двора — предложи Севаро. — Може би са се скрили някъде.
Те отново се запътиха към задния двор, където ги очакваше голямата изненада!
На мястото, където беше шатрата, офицерите бяха строили децата така, че да образуват три букви: К.Д.М.
На огромен стълб в края на двора се вееше испанският флаг.
Нашите приятели бяха така стъписани, че не смееха да се приближат до тях.
Ребека се усмихна и застана зад кадетите и като направи знак на ръководителите им да се приближат, се качи на сцената зад нея.
От спалното помещение се появиха още трима младежи, придружавани от няколко деца, които носеха доста масивен предмет, приличащ на плакат, но покрит с брезент.
Всички бяха облечени с парадни дрехи и до мястото, където се настаниха останалите деца, бяха поставени духови инструменти. Това създаваше впечатлението, че се намират на тържествено откриване.
Но какво можеше да бъде то?
Куинси любопитно се оглеждаше наоколо!
Имаше чувството, че сънува, и очакваше да се събуди всеки момент, все още неразбиращ какво става!
Това чувство изчезна веднага, щом чу гласът на Ребека:
