Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 59

Последва бурен смях!

През това време децата дръпнаха брезента от това, което носеха, и между присъстващите се разнесе тих говор.

Това беше неголяма светеща табела, която следваше да бъде окачена на училищната сграда!

На нея бе изрисуван корабът „Делфин“, а до него, като истински, бе образът на Куинси като дете. Над тях имаше надпис, който гласеше:

Военноморска база Медейра! Училище за млади кадети!

В принос на детето — герой, днес прославен лейтенант:

Куинси Медейра!

— Приятели, добре дошли на официалното откриване на база Медейра!

Надявам се моите възпитаници да се учат добре и да постигнат всичко онова, което Куинси успя да постигне! — каза капитан Гарсия и прегърна Куинси. — Добре дошъл на родна земя, приятелю! — довърши той речта си и отстъпи мястото си на Джери.

— Аз няма да говоря много — започна той, като предизвика бурния смях на всички. — Само ще кажа, че нашето училище ще служи за пример на всички онези, които изгубят надежда за спасение. Нашата надежда бе сломена и прекършихме всяка връзка с близките си, но днес тази надежда е отново жива, благодарение на лейтенант Медейра.

Три пъти Ура за нашият приятел Куинси Медейра!

— Ура за Куинси Медейра! — извикаха дружно децата и повториха още два пъти възгласа си.

Джина се приближи до Ребека, но остана безмълвна.

Изведнъж хвърли фуражката си на земята и извика:

— Да живее Куинси Медейра!

— Да живее… като ехо отговориха децата, след което се подредиха в редици и засвириха тържествения марш.

Когато свършиха, капитан Гарсия отново се качи на сцената.

— Млади кадети! Тъй като днес е голям празник за нас и няма да има никакви учения, вие ще бъдете специални гости на нашите съорганизатори лейтенант Медейра и полковник Севаро, както и на всички техни приятели и близки.

Затова ви моля да се преоблечете и нека празненството започне! Свободни сте!

Децата безшумно се запътиха към спалното помещение, като с поведението си предизвикаха усмивката на Севаро:

— Тези деца са прекрасни, Куинси. Изпълнителни и послушни и не по детски сериозни. Какво ще кажеш, прав ли съм?

— Да, сър, напълно! — отговори му Куинси, който се беше посъвзел. — Но, какво, за Бога, беше всичко това? И защо Доминик и Толедо са с униформи?

— Господи! — възкликна Мануел — Нима не разбра нищо от церемонията, приятелю? Не мога да повярвам, че си проспал всичко това!

— За твоя информация, капитан Гарсия — каза намръщено Куинси — нищо не съм проспал, разбрах всичко, но едно не можах да разбера.

— И какво е то?

— Къде в това число се вписват капитан Севаро и приятелите ми Толедо и Доминик?

— Ще разбереш, когато се върнат децата — намеси се полковникът със загадъчна усмивка.

— Хареса ли ти училището, Куинси? — попита Джина.

— Приятели — обърна се Куинси към всички — моля ви, съберете се, Беки, Анджи, елате при мен.

Искам да благодаря на всички, които са участвали в изграждането на това училище и на тези, които винаги ще бъдат в сърцето ми!