Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 60

Вие, приятели, ме изненадахте безкрайно, през цялото време имах чувството, че се намирам в красив сън!

Сега искам да ви помоля за едно — нека оттук нататък да няма омраза в сърцата ви, простете си всичко, което сте си причинили и бъдете най-щастливите хора на света!

Запомнете едно — прошката, дадена от сърце, води до любов, а любовта до единственото, което има значение в този живот — щастието!

Бъдете щастливи, приятели! И още веднъж благодаря!

С това речта на Куинси приключи, но думите му проникнаха в сърцата на всички.

Арчи пристъпи просълзен към Беки и Джери и силно ги прегърна.

— Беки, прости ми за всичко, моля те, ти също, Джери. Постъпих глупаво, не вярвах, че ще тръгнеш по стъпките на Куинси. Джери — погледна го той — Ще ми простиш ли някога?

— Разбира се, че ти прощавам, Арчи, но ти нямаше откъде да знаеш с какво се занимавахме през това време.

— А Мануел и Джина? — той ги повика при себе си — Мани, Джина, трябваше да ми кажете за начинанието си. Можех да ви помогна с нещо.

— Ти ни помогна достатъчно, приятелю — усмихна се Мануел — името ти е записано в регистъра на училището, както и имената на всички наши приятели.

— Но как? — той не разбираше.

— Беки свърши цялата работа. Тя най-много допринесе за осъществяването на тази идея.

— Да, Арчи — пристъпи тя към него — не ми беше трудно да запаля искрата, която бе започнала вече да тлее. Просто исках да съживя спомена за Куинси и надеждата, която бе вече твърде слаба. Успях ли да те изненадам?

— Разбира се, Беки! — прегърна я той — Нещо повече, накара ме да се чувствам като пълен глупак.

— Стига, Арчи! Да празнуваме!

Децата се бяха появили отново и, наобиколили Куинси, го приканваха да разкаже историята си.

Облечени бяха съвсем еднакво, на яките им бе изписано името на Севаро, а по ризките им беше бродирано неговото име.

— Деца, съжалявам, че прекъсвам вълнението ви, но преди лейтенант Медейра да започне разказа си, бих искал да кажа нещо. Ще ми позволите ли?

— Разбира се, сър!

— Моля всички за малко внимание! — извика Севаро. — Първо искам да благодаря на всички мои стажанти за това, което постигнаха.

Куинси, ти ме попита за приятелите си и какво е участието им в това.

Е, сега е моментът да ти отговоря!

Докато ти и Ребека сте се разхождали из града, твоят приятел Мануел е посетил Доминик и Толедо на кораба ти, повикал ги е на помощ и те, естествено са се съгласили да присъстват на церемонията, но с военни униформи, за да не бъде разкрита изненадата. А сега ще ви кажа кой е виновникът за всичко това — той се огледа и се усмихна — Аз!

Анджела и Куинси го погледнаха смаяно!

— Да! Аз съм главният спонсор на това велико дело. Когато пратих моите възпитаници в родината, аз им възложих мисия, която те завършиха успешно. Арчи — повика го той — съжалявам, че си бил вън от това, не съм знаел, че ще се разделите с останалите, но ти също си включен в нашия регистър и можеш да работиш с децата, ако пожелаеш, разбира се! Също така те моля за извинение, тъй като се държах лошо с теб, когато бяхме на кораба. Прости ми за това, моля те!