Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 55

Символът на Валенсия е градът на науките и културата (Cuitat de les Ats i les Ciencies).

Този комплекс е исторически и до днес продължава да се строи, там са включени: музеят на науката, киното и най-големия океанографски музей в Европа.

Като цяло комплексът се състои от четири сгради, впечатляващи с визията си, дело на Сантяго Калатрава — един гениален архитект.

Това са Полукълбото, Музеят на науките „Принц Филип“, Дворецът на изкуството и Музеят на океанографията — дело на Феликс Кандела.

Този проект придава на Валенсия авангарден облик, наситен с много динамика.

Сам по себе си градът е много красив, с градини, паркове, широки булеварди и прекрасни плажове, разположени в сърцевината на града, където бъдещето е настояще!

Тук Куинси отново преживя радостта, както преди, когато беше малко дете, и заедно с родителите си посещаваха прекрасните забележителности на Валенсия.

Но заедно с тази радост той усети и тъгата в себе си. Споменът за родителите му го правеше нещастен!

Едва сега младият лейтенант осъзна, че през всичките тези години не бе помислил дори веднъж за хората, които му бяха дали живот. Мислено се зарече, че когато отново се върне в Севиля, първо ще отиде да почете паметта им. Сега само трябваше да дочака Севаро и Анджела.

Някой го докосна нежно, той се сепна и светкавично се обърна, след което въздъхна облекчен.

— Беки…

— Какво има, Куинси? — попита тя загрижено.

— Нищо, скъпа, просто се бях замислил.

— Мога ли да знам за какво?

— Знаеш ли, докато си проправях път за издигането си в чин лейтенант, докато учех и мислите ми бяха заети единствено с теб и Анджи, пропуснах много други важни неща в живота си, а именно — спомена за родителите си. Сега, когато съм толкова близо до родния си град, първото, което ще направя, е да почета паметта им. Съгласна ли си с мен?

— Напълно! А може ли да дойда с теб?

— Разбира се, скъпа — прегърна я той — ти си част от моето семейство и ми е необходима подкрепата ти. А кога ще видим прословутата изненада?

— Усещам ирония в гласа ти — каза Беки — но те уверявам, че когато я видиш, ще бъдеш много щастлив.

— Аз и сега съм щастлив, скъпа моя — усмихна се той.

— Да, но това е различно. Тогава щастието ти ще бъде безгранично и тази ирония ще изчезне.

— Добре, Беки! Запази тайната за себе си, но когато Анджи се върне, ще ми я покажеш, нали?

— Разбира се, скъпи! Всъщност чакаме само нея и капитан Севаро, нали?

— Точно така! — отсече Куинси — А къде са нашите приятели? Да ги потърсим!

Междувременно корабът „Герой“ акостира успешно във Валенсия и нашите приятели се отправиха към вътрешността на града, като се спираха много често, за да разгледат прекрасните забележителности.

Куинси и Ребека бяха стигнали до Площада на Девата, когато забелязаха неголямо шествие, водено от деца, облечени с военната униформа на Испания.

— Виж, Беки — извика той радостно — Това са кадети. Да тръгнем след тях, искам да разбера накъде отиват.

— Не, Куинси — отсече Ребека — Анджела трябва да се появи всеки момент и не искам да я изпуснем.